Като родител понякога се чудя как да говоря на определени теми с детето, които и аз самата не съм сигурна, че разбирам. А често дори да имам правилните думи, не означава, че те ще резонират в неговото съзнание така, както би го направила една приказна история. Затова се радвам, че на български се появяват книги като “Къщата на кокоши крака” от Софи Андерсън.
“Къщата на кокоши крака”:
- Автор: Софи Андерсън
- Жанр: Детска литература
- Страници: 320 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Издателство: Лабиринт
Като много момиченца в приказките, дванайсетгодишната Маринка мечтае за нормален живот с безброй приятели. Но как да ги намери, при положение че къщата ѝ е на кокоши крака и всеки ден се мести на ново място? А баба ѝ е не каква да е баба, а Баба Яга, която знае тайните на живота и на смъртта, помага на покойниците да се преселят в отвъдното и да се върнат на звездата си и настоява внучката ѝ да тръгне по нейния път. Маринка се опитва да промени съдбата си. Но къщата на кокоши крака е намислила друго…
“Къщата на кокоши крака” е една наистина увлекателна, интересна и много оригинална детска история, която разбива стереотипите за образа на Баба Яга. Написана е с много нежност и любов, поръсена с вълшебство и в същото време натоварена със силно послание. Книгата на Софи Андерсън коментира по особено любопитен и щадящ детската психика начин една от най-трудните и емоционални теми не само за по-малките, но и за възрастните – тази за смъртта и какво идва след нея. Приказна, вълнуваща, изпълнена с незабравими срещи и чудати герои, сюжетът разказва за преживелиците на Маринка, които определено бяха поучителни и образователни.
На фокус стои въпросът как да се разделим с хората, които обичаме, и как да приемем факта, че вече няма да са сред нас. Хареса ми как Софи Андерсън е комбинирала популярни версии, които родителите използват пред децата, със силата на магията, но още повече ме впечатли с идеята за пазителите, които помагат на всеки да завърши житейския си път. И някак тогава не звучи толкова страшно и самотно. Баба Яга внимателно и търпеливо обясняваше на внучката си, че понякога животът сред живите може да е по-кратък, но и той е богат, красив и изпъстрен с емоции и спомени. А когато разговаряше с мъртвите, винаги ги питаше с какво ще запомнят земния си път – едни с умението, което са усвоили, други – със своите близки, трети – с решенията, които са вземали.
Най-колоритен безспорно бе образът на къщата с кокоши крака. Тя имаше собствено мнение и чувства, които намираше начин да сподели, макар и без думи. От една страна, чрез нея се повдигаше темата за приятелството, от друга – че не трябва да се срамуваш от дома си или от произхода си. Маринка се убеди по трудния начин, че зад красивия външен вид може да се крие много грозна душа и обратното. Да казваш винаги истината, да уважаваш по-възрастните и да се вслушваш в съветите им, да не нарушаваш правилата, защото може да се изпатиш – това бяха част от уроците в тази така магична история.
Мисля, че героинята на Маринка ще допадне на малките читатели. Тя е любопитно малко момиче, което мечтае да си има приятели и търси стабилност в живота си. Упорита е, изобретателна и с добро сърце. Прави грешки, но бързо се учи от тях – все пак всеки човек трупа мъдрост и опит с годините. Помага на баба си вкъщи и се старае да не подхожда с предразсъдъци към околните, защото знае, че не всичко е такова, каквото изглежда.
И тъй като родител знам, че много други майки и татковци първоначално биха се притеснили да връчат на детето си една толкова различна книга, искам да ги успокоя, че сюжетът не е нито плашещ, нито мрачен, а по-скоро вълшебен, вълнуващ и непредсказуем. Бих препоръчала възрастните да я препоръчат преди малките читатели – за да се убедят от първо лице, и за да знаят те самите как да подходят към една толкова чувствителна тема, ако им се наложи. Пък и е хубаво тази искрица, която предаваме на децата, да я запазим и в нас – да вярваме, че в един друг свят историята продължава.
