„Кестеновия човек“ – Сьорен Свайструп

by Хриси

За всички, които си мислят, че книгохолиците само се запасяват с книги, които никога не прочитат – не е вярно. Ето го и моето доказателство. Преди година купих от есенната алея в София „Кестеновия човек“ от Сьорен Свайструп. Тези, които ме познават като читател, знаят, че това е далеч извън зоната ми на комфорт. Шегувахме се с Йоана от издателство „Емас“, че ако писък прониже софийската нощ, ще се знае, че съм аз и чета именно тази книга. Е, не съм викала, но повярвайте ми, никога няма да гледам на кестените със същите очи!

„Кестеновия човек“:

  • Автор: Сьорен Свайструп
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 560 стр.
  • Година на издаване: 2020
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Емас

На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това е дъщерята на известен датски политик и за отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания. След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече – явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си…

„Кестеновия човек“ е една от най-въздействащите, страховити, психо романи, на които някога съм попадала и определено се нарежда сред най-запомнящите се четива. Бързам да отбележа, че ревюто ми на книгата няма да е дълго. Първо, голяма част от вас вероятно вече са се запознали със сюжета. Второ, тъй като говорим за скандинавски трилър, в чиято основа е заложено разкриването на поредица убийства, не мога да си позволя да издам прекалено много за историята. Затова ще започна с нещо по-безопасно – стила на Сьорен Свайструп.

„Кестеновия човек“ носи изключителен заряд – сякаш целият мрак от душата на убиеца и всичкото хладнокръвие са изсмукани и използвани за мастило, с което са напоени думите в книгата. Контролът над ситуацията – предимство, което кестеновият човек дълго време притежаваше, всъщност бе контрол на автора над сюжетната линия. Хитро прикриваше следите на всяко престъпление в името на идеята да запази интригата максимално дълго. И ако неговите герои са пионки, които отлично е позиционирал на ключови моменти, то читателите сме в ролята на марионетки. Сьорен Свайструп владее всяка наша емоция и с подходящите инструменти успява да я навигира в правилната посока – дърпа конците към страха от неизвестността и напрегнатото очакване. Безпощаден в описанията си и прецизен към всеки дейтал, авторът осигуряваше „звезден миг“ за всяка от жертвите.

Идеята. Никога не съм предполагала, че точно такъв тип история би коментирала един толкова болезнен проблем, какъвто е грижата за децата (или по-скоро липсата на такава). Посланието е ясно – най-малките са най-беззащитни и се нуждаят от любов и внимание, от търпение и разбиране. И е работа на родителите да ги осигурят. Травмите от детските години не са просто горчив спомен, който някои израстват. Понякога те се превръщат в непоносим кошмар, който ги преследва. Чудовище, на което всяка неуравновесена психика би могла да стане жертва.

Героите. В духа на скандинавския ноар нашите главни герои са криминалисти, но читателят знае твърде малко за тях. Мистерията, с която е забулена историята, е и плътен воал, който прикрива миналото на Хес и Тулин. Тази загадъчност ги превръща в изключително интригуващи персонажи, които освен това впечатляват и с наблюдателност, интелект и логика. Определено си беше преживяване да анализираш през техния поглед поредното местопрестъпление.

За финал да кажа, че изгледах и екранизацията в Netflix. И на лента „Кестеновия човек“ е завладяваща, напрегната история, която не ти позволява да отместиш поглед. Но никой режисьор не може да се мери с въздействието, което Сьорен Свайструп постига. В крайна сметка, защо ти е филм, като имаш толкова добра книга?

П.С. Нямах представа, че действието се развива през октомври, още по-малко бях наясно с датите, които са споменати в романа. По абсолютна случайност миналата седмица отворих първата страница. Когато четеш за нещо, случило се на 20-и октомври, и погледнеш календара, който е на същата дата, определено те полазват тръпки от съвпадението. Мисълта ми е, че не е важно да си в тренда. По-важно е да се вслушваш в книгите – те сами ще ти кажат кога е назрял моментът.

Leave a Comment