„За жените и солта“ – Габриела Гарсия

by Хриси

„За жените и солта“ от Габрила Гарсия е ярък, многопластов роман за тихата болка на пет поколения жени и тяхната съдба. За пътя, по който всяка поема – криволичещ, стръмен, устремен към спасението, а обречен на гибел. Път, по който поемаме и ние като читатели.

„За жените и солта“:

  • Автор: Габриела Гарсия
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 250 стр.
  • Година на издаване: 2021
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Сиела

Кармен е първо поколение имигантка в САЩ. Вратата към нейното минало е завинаги заключена – там остават спомените за Куба, за нейната майка и за една болезнена тайна, която двете ще отнесат в гроба. Настоящето е горчиво – Дженет, нейната дъщеря, се бори с демони, които никой друг освен нея не би могъл да прогони. А е толкова лесно да се остави и да потъне в прегръдката на тяхната сянка. Ана също е дъщеря на имигрантка и едва на 12 години тя се сблъсква със суровата действителност – в наши дни един хвърчащ лист с подпис е способен да промени съдбата на теб и цялото ти семейство. В дни на изпитания Джанет приема под крилото си малкото момиче, но как да се грижи за него, като често не успява да опази дори себе си. Междувременно майката на Ана е затворена и скоро ще бъде депортирана. Всяка нощ заспива с мисълта за своето дете – дали е направила правилният избор да я остави, дали ѝ е осигурила шанс да избяга от порочната матрица, в която мнозина попадат? Толкова много въпроси измъчват героините от „За жените и солта“, ала отговорите се крият в тишината.

„За жените и солта“ е роман, напоен с кръв, пот и сълзи, със смазващо разочарование и с един безграничен копнеж за промяна. Макар книгата да върви леко заради изящния стил на авторката, който придава на думите плътност и емоция, през цялото време се усеща една тежест в гърдите. Тя се дължи на примката на меланхолията, която стяга в смъртоносна схватка сърцата на нашите героини, докато не започнат да бият в онзи ритъм, който обществото (и поредицата от обстоятелства) им налага. Слабо, вяло… Живи, ала несъвсем.

„За жените и солта“ е за имигрантите, които прегръщат с любов идеята за американската мечта и желаят да вкусят от сладостта на един свят, който ги е примамвал с обещания за свобода, сигурност, уют, просперитет. Но когато опитат от него на живо, у тях остава единствено горчилката от разминаването между фантазията и реалността. Човек не може да избяга от миналото си, а корените на нашите героини са дълбоки – дълго време почвата около тях е била подхранвана с тайни и илюзии, напоена е с викове на безсилие и сълзи от физически и духовен тормоз. Болката гние с години и тук здраво стъбло не може да порасне – то винаги ще носи спомена за един предишен живот.

Знаеше, че винаги жените са тези, които изтъкават бъдещето от изрезките, винаги героите са важни, никога авторите. Знаеше, че една жена може да отхвърли тази роля.

„За жените и солта“ е и за всички майки, които мечтаят да осигурят на децата си повече. Повече възможности, повече успехи, повече късмет, повече щастие. Готови са да го инжектират венозно, да влеят там цялата любов и  сила, на която са способни, да късат парче по парче собствената си душа, ако така ще има как да закърпят тази на тяхната рожба. Но и в себеотрицанието, и в саморазрухата има един корен – Аз. Тази жизненонеобходима трансплантация на обич, грижи и внимание трябва да бъде приета от двете страни, а винаги съществува риск организмът да я отхвърли. Както става и с Джанет.

Габриела Гарсия разглежда в романа си богат набор от проблеми, които тровят съвременното общество. От отхвърлянето на имигрантите като чуждо тяло през темата за домашното насилие и опасностите, които превръщат дома в затвор, до зависимостта към наркотици и опиати, която някои развиват в стремежа си да избягат за момент от сивия пейзаж на тяхното ежедневие. От Куба до САЩ и Мексико историята е като нишка, която бавно се навива около макарата на времето. Колкото повече години минават, толкова по-изтънял е конецът. Дали като се скъса, ще сложи край или ще даде начало? Прескачайки от настояще към минало, читателят става свидетел на серия от политически промени, касаещи съдбата на Куба, но като че ли останали малко встрани от тази на нашите героини. Отпечатакът на плесницата е по-дълбок, ала бунтът у дома е потушен с плач. В името на децата.

Ние сме повече от това, което вярваме, че сме.

„За жените и солта“ от Габриела Гарсия е за тези, които харесват романи като „Завръщане“ от Яа Джаси, „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс и „Американа“ от Чимаманда Нгози Адичи. Макар да имат сходни теми, индивидуалният почерк на Габриела Гарсия определено си личи, а гласът ѝ дава заявки да се превърне в разпознаваем сред любителите на съвременната проза. И да продължи да говори от името на онези, за които светът е останал глух.

Leave a Comment