Ако е вярно, че думите лекуват, то стиховете на Ралица Генчева са най-успокояващият и в същото време енергизиращ мехлем за душата. Лекарството, с което не просто лекуваш стари рани, а напротив – омекотява там, където белезите са най-дълбоки. “Нагоре към себе си” забърква думи, изкуство и емоция в един съвършено хармоничен коктейл, който се разлива по тялото и ти дава онзи характерен импулс, от който всеки човек се нуждае, за да върви напред.
“Нагоре към себе си”:
- Автор: Ралица Генчева
- Жанр: Поезия
- Страници: 52 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
Досега в моя литературен речник поезията на Ралица Генчева винаги е стояла като синоним срещу думи като нежност, ефирност, чувственост. Възприемала съм я като една от най-изящните форми, която любовта и женствеността са способни да приемат. “Нагоре към себе си” носи всички тези черти, които виждаме в предишните стихосбирки на авторката – омайва и увлича с красотата на всеки нов ред, но над всичко изброено доминира една сила. Едно усещане за извисяване на духа, за хармония и завръщане към себе си.
Душите на хората не следват
извивките на думите им,
а формата на действията.” – из “Формата на душата”
Този път се долавя една разграничителна линия, което разделя времето на преди и след. Дошъл е моментът не за нова страница, а за съвършено различна глава, в която тялото и душата заговарят на един език и най-после се настигат. Лишени от онази задъханост, която обикновено бързането им причинява като нежелан страничен ефект, сега плавно, постепенно, но и все по-уверено вървят заедно в една посока – по пътя на истината. Онази, която ни припомня, колко е важно да останем верни на себе си в един свят, пълен с хора, които предпочитат да носят маската на някой друг. Всяка крачка и всеки следващ стих скъсва веригите на компромисите и смирението, а читателят полита на крилете на свободата, оставил зад гърба си ехото от един предишен живот.
Да нося целия свят
на раменете си
и да съм лека
отвътре. – “Баланс”
В “Нагоре към себе си” гласът на Ралица е решителен, някак твърд и категоричен, но в същото време запазва онази характерна лекота, с която думите се носят по страниците и повличат четящия с тях. Като перце, понесено от вятъра. Причината е в чувството на окриленост, което себепознанието носи; в любовта – онази, която дължим преди всичко на себе си. В стиховете има кураж – да се погледнеш в огледалото и да прегърнеш всички несъвършенства, които преди са те спирали. Има риск – да поставиш точка там, където друг би действал по-предпазливо със запетая. Има и усещане за простор – защото веднъж щом се почувстваш уверен да полетиш, никой не може да спре полета нагоре.
Най-високо са душите, в които няма страх.”
В поезията си Ралица Генчева винаги кодира силни послания, които несъмнено вдъхновяват. В случая говори колко е важно да се вслушваме в собствения си глас, да не позволяваме миналото да диктува бъдещето, да обикнем себе си преди да се влюбим в някой друг, да не робуваме на чужди оценки, защото най-важна е тази, която сами си поставяме, да се борим и да отстояваме това, в което вярваме – защото всяка спечелена битка е победа на духа.
Винаги съм казвала, че поезията на Ралица Генчева е чудесен подарък, с който можете да зарадвате любим човек. Този път обаче ще перифразирам и ще кажа, че “Нагоре към себе си” е красив подарък, който може да си направите сами. За да усвоите и вие изкуството да полетиш свободно. Нагоре. Към себе си.
