Не бях посягала към книга на Алма Катсу до този момент. Причината – доколкото ми бе известно, романите ѝ разказват страховити истории, а всички нейни (по)читатели са единодушни в оценката си – че тя е талантлив автор, който умело борави с думите и знае отлично как да те накара да настръхнеш от прочетеното. Бях останала с впечатлението, че и “Червената вдовица” ще е такъв тип книга, но се оказа, че тук Алма Катсу поема в друга посока и в крайна сметка ни е приготвила един дяволски добър шпионски трилър, на който не успях да устоя.
“Червената вдовица”:
- Автор: Алма Катсу
- Жанр: Трилър
- Страници: 376 стр.
- Година на издаване: 2021г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Orange Books
Линдзи Дънкан се тревожи, че кариерата ѝ в ЦРУ може да е приключила. След като се сближава с друг агент при последната си задача тя е изпратена в безсрочен отпуск. Но когато бивш колега, вече директор на руския отдел, я вика за вътрешно разследване, тя решава, че това е последният ѝ шанс да се докаже. Линдзи е била отговорник в централата в Москва, сравнявана с детектор на лъжата и вербувала някои от най-важните руски държавни служители. Но сега трима руски сътрудници са разобличени, включително един от нейните, и в ЦРУ са убедени, че в отдела има къртица. С годините работа зад гърба си и животи, висящи на косъм, Линдзи отново се гмурва в работата на управлението, но този път, за да следи стъпките на най-близките си хора. Междувременно агент Тереза Уорнър не може да избяга от светлините на прожекторите. Тя е прочутата „червена вдовица“, съпруга на бивш директор, убит при неизяснени обстоятелства. Наследството му хвърля сянка върху всяко нейно действие и когато с Линдзи завързват неочаквано приятелство, знанията ѝ се оказват безценни. Но докато Линдзи се сближава с Тереза, която може да отговори на всичките ѝ въпроси, се натъква на ужасяваща мрежа от тайни в управлението, която ѝ се иска да има волята да разкрие…
Никак не ме бива да лъжа и вероятно, ако играете срещу мен на покер, ще ви донеса доста добра (и лесна, бих добавила) печалба. Може би затова проявявам такова любопитство към романи, които разказват истории на разузнавачи и шпиони – хора, които владеят отлично изкуството да водят двойствен живот и да се измъкват винаги, когато някой е на път да ги хване. Подходих към “Червената вдовица” без конкретни очаквания, но със заявен интерес и известни колебания дали ще се справя с този книжен залък. Романът пък взе, че ми се отплати щедро, като ми поднесе завладяващ шпионски трилър, който ме провокира да развивам хипотези дори след като отгърнах последната страница.
“Червената вдовица” от Алма Катсу е история за амбиция, власт и интриги. Въвлича ни в зловеща мрежа от тайни, в свят, в който всяка дума се записва, но никога не се изрича на глас; в който истините се крият зад кодови наименования, но малцина имат привилегията да ги разшифроват; в който информацията е най-ценното притежание, което е способно да ти осигурни преднина, или окончателно да те довърши. Защото няма съмнение, че между Вашингтон и Москва е разположено шахматно поле и всеки следващ ход може да те отведе по-близо до ключовите фигури, или да те изкара от играта. Игра на умове и стратези, в която хората са просто пешки, а техният живот – изгодна валута, с която се търгува.
Книгата ни прави част от света на разузнавачите, в който някой винаги стои и наблюдава в сенките – хищник, който чака неговата плячка да направи един погрешен ход, за да атакува. Именно такова усещане – на търпеливо изчакване преди да нанесе решителен удар – авторката предава и на читателите. “Червената вдовица” поднася един заплетен, напрегнат и зареден със солидна доза адреналин сюжет. В началото може да срещнете известна трудност, докато се адаптирате към атмосферата и се ориентирате кои са знаковите образи сред множеството персонажи, с които Алма Катсу ни среща. Но ви гарантирам, че два от тях ще ви направят по-ярко впечатление.
Всъщност те са причината да харесам толкова много книгата – двете жени, на които е поверена главната роля в романа, и моралните дилеми, пред които авторката ги изправя. Тереза и Линдзи са като огледални образи – толкова сходни и все пак коренно различни. И двете са избрали този свят, в който всеки носи маска. Обучени са търпеливо да свалят пласт след пласт, докато разкрият истината, която се крие отдолу. Познават рисковете и знаят, че всяка нотка на колебание е признак на слабост, а откритото сърце – уязвимо място, в което врагът ще се прицели. И двете са лоялни, но тук идва разделителната граница. Докато Линдзи е вярна на идеята, която нейната професия изповядва – на дълга и на отговорността, то Тереза е предана на човека, на когото се е врекла във вярност, и е готова на всичко, за да удържи на дадената дума и да го спаси. Всяка от тях прави избор, а на читателя се предоставя възможността да прецени до каква степен съвестта и вината дирижират действието.
Накратко, “Червената вдовица” от Алма Катсу е дяволски добър шпионски трилър, който притежава всички качества, за да се нареди сред любимите ви заглавия тази есен – заплетен и завладяващ сюжет, загадка, която ще ви държи будни до късно, и персонажи, които биха скрили шапката дори на опитен агент като Джеймс Бонд.
