Рута Сепетис е сред любимите ми авторки – смятам, че умее да разказва истории както никой друг; да ни връща с машина на времето в едни от най-мрачните периоди от световната история, и въпреки това да съхранява онази светлинка на надеждата, която крепи човешкия дух. “Пепел в снега” е третият ми роман от нея и отново не ме разочарова.
“Пепел в снега”:
- Автор: Рута Сепетис
- Жанр: Исторически
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
През 1941г. животът на петнайсетгодишната Лина внезапно се преобръща. В момента, в който съветската военна полиция нахлува в дома на семейството ѝ, тя губи безгрижието на младежките години и свободата си, мечтата да рисува и твори, губи и единия си родител. Заедно с майка си и по-малкия си брат е натъпкана във вагон, който ги понася към неизвестността. Те не са единствените, които ще бъдат принудени да оцеляват сред сибирската пустош. Затворническият лагер се превръща в клетка, която събира на едно място семейства на адвокати, учители, писатели и лекари от Литва. Мнозина от тях се предават в прегръдките на смъртта, която изглежда по-милосърдна в сравнение с онези, които диктуват правилата там. Лина и близките ѝ се борят с глада и студа, с изтощението и безнадеждността, но са твърдо решени, че няма да сведат глави и ще излязат живи. Защото има две неща, които никой не може да отнеме на Лина – нейния дух и таланта ѝ. Въоръжена с парченце въглен, тя рисува и запечатва зловещите събития, на които става свидетел, и лицата на хората, белязали живота ѝ.
Започвам ревюто на “Пепел в снега” със следното уточнение. Личи си, че тази книга идва преди “Сол при солта” и “Фонтани на мълчанието” – просто с времето Рута Сепетис е развила значително стила си на писане. И въпреки това, никой не може да отрече достойнствата на този роман и качествата ѝ на талантлива писателка, която умее да борави с думите.
При толкова набрали популярност книги за Втората световна война, фокусът все още е предимно върху действията на Хитлер. Значително по-малко се говори за лагерите в Русия и за управлението на Сталин. Затова е интересно, че Рута Сепетис ни връща в годините, когато червената армия завзема нови територии и присъединява страни като Литва, Латвия и Естония, като изкоренява цели семейства от домовете им, отнема човешки животи и разбива съдби. На прицел е интелигенцията – всеки, който би оспорил властта на Сталин и който би се противопоставил на диктатурата му. В това число е и бащата на нашата главна героиня – Лина.
Завладяваща, емоционална, опустошителна – така бих описала нейната история. История, от която те полазват ледени тръпки не заради студа и празнотата, които авторката така добре описва, а заради страха и неизвестността, заради тъгата и скръбта. Но сред онази пустош, която на читателя изглежда и звучи толкова плашеща и отблъскваща, гори един пламък и със светлината си огрява пътя на Лина и нейните близки. Това е искрата на надеждата и несломимия човешки дух, на достойнството и на силата на характера. Те се превърнаха в най-ценното притежание на затворниците от лагера и ги топлеха и крепяха в дни, когато сенките на мрака и отчаянието заплашваха да изцедят и последната капка живец.
Романът е силно обвързан с темата за семейството – говори за майчината любов и отдаденост, за онази невидима връзка между брат и сестра, за примерите, които родителите дават на своите деца. Освен това е история за човечността и приятелството – жестоката съдба, която е сполетяла всички в лагера, обединяваше хората и те се превръщат в малка и сплотена общоност, в армия, която се бори да оцелее и да опази спомена за онзи живот, който внезапно е бил отнет.
Изкуството имаше ключова роля за оцеляването на Лина. Като творец тя разказваше истории чрез таланта и картините си – намираше спасение в рисунките, но и ги превръщаше в доказателства за преживяното, придаваше физически измерения на неизмеримата човешка трагедия, на която става свидетел в лагерите. Разбира се, в духа на романите на Рута Сепетис, читателят не може да остане безразличен към онези първи любовни трепети, през които преминава героинята. Необяснимо е как сърцето намира сили да обича, въпреки че в него са забити хиляди отровни стрели, напоени със злоба и омраза, но именно любовта провокира Лина да мечтае за живота отвъд оградата, да вярва, че един ден отново ще бъде щастлива и най-вече, че ще оцелее – на инат на тези, които са искали да я сломят.
Красиво написана, въздействаща история е “Пепел в снега” от Рута Сепетис. Ако сте почитатели на нейното творчество, то със сигурност ще се насладите и на тази книга, а ако досега не сте чели нищо от нея, романът е отлично начало да се срещнете с един литературен талант.
