Каква трябва да е жената, която е спечелила благоразположението на Хитлер? Отвъд отношението ѝ към живота и любовта ѝ към изкуството, отвъд таланта, тя притежава сила на духа, около която мнозина гравитират. Сила, която ѝ помага да се измъкне навреме от Германия и благодарение на която името ѝ остава гравирано в историята на киното – Лени Рифенщал. Нейната история четем в “Музата на диктатора” от Найджъл Фарндейл.
“Музата на диктатора”:
- Автор: Найджъл Фарндейл
- Жанр: Исторически роман
- Страници: 360 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Обсидиан
Ким Нюландс е английски атлет, който се нуждае от средства, ако наистина иска да участва на Олимпийските игри в Берлин. Не става дума само за неговата кариера на спортист. Медалът е предсмъртно обещание, което е дал на своята майка, и титла, която би му донесла някакво предимство пред аристократичното семейство на жената, в която е влюбен. В името на тази цел, той се записва при Черноризците на Осуалд Моузли (британските фашисти) и приема тяхното „спонсорство“ . Алън Прайс е уелски комунист, който има ключова роля за кървавата следа в зала “Олимпия”, където се провежда митинг на Британския фашистки съюз. Пътят му се пресича с този на Ким и на неговата любима – Кони, и той успява да се вклини в отношенията между двамата със същото лукавство, с което прониква сред Черноризците като информатор на Комунистическата партия. Кулминацията на връзката настъпва по време на самите Олимпийски игри, а най-тежкият момент за Ким е уловен на лента благодарение на талантлива режисьорка. Лента, която десетилетия по-късно вижда бял свят. Оказва се обаче, че Лени Рифенщал – жената, която е заснела посърналото лице на Ким, е изпитвала по-дълбоки чувства към него. Коя е тя и защо е останала такава енигма?
Започнах “Музата на диктатора” от Найджъл Фарндейл веднага след друг роман за Втората световна война – така и така бях на историческа вълна, реших, че ще ми е по-лесно да усетя атмосферата и да вникна в сюжета. Ако има нещо, което този тип книги са ме научили, то е, че има множество различни ъгли, които ти дават поглед върху кошмара от онези години и вече вместо в цифри, виждаш войната с лица и съдби. Една такава по-необичайна перспектива ни дава автора на “Музата на диктатора”, като ни среща с известната за времето си Лени Рифенщал – талантлива режиьорка, която вижда живота като филмова лента и използва свободните кадри, за да разказва истории без думи. Отношението ѝ към изкуството и безспорните ѝ качества са достатъчна причина, за да привлече вниманието на Хитлер и той да я превърне в поредния инструмент за постигане на основната си цел – да се превърне в човека с най-голяма власт в Европа, а и в света.
Признавам, че в началото подходих доста предубедено към Лени. Тя наистина е противоречив образ, който буди у читателя както съчувствие заради самотната си натура, така и възхищение заради силата на характера и проявите на еманципация. Като човек на изкуството, Лени наистина живее за киното и компромисите, които прави (или е принудена да направи), са в името на творчеството и прогреса. Но всъщност, бих казала, че героинята ѝ има друга роля и в ръцете си не държите документален роман за нейната личност, както вероятно очаквате. “Музата на диктатора” е книга за механизма на пропагандата – как се манипулират масите, как се изкривява истината, как един диктатор набира последователи и се утвърждава като абсолютен лидер. Бях изключително впечатлена от описанието на техниките и методите, на които се основава може би най-известният филм на Лени – “Триумф на волята”, в който тя представя събитията от митинга в Нюрнберг. От акцентите в сюжета ясно личи алчната натура на Хитлер и неговите привъреници, които се хранят със страховете на хората, с техните мечти, амбиции и надежди. Търгуват с принципи и животи, със заплахи и празни обещания. Трябва да си отличен “търговец”, за да успееш да договориш подходящите за теб условия и да излезеш жив от сделката.
“Музата на диктатора” пресъздава ключови събития от годините непосредствено преди избухването на войната, като фокусира вниманието на читателите върху набирането на популярност на Националсоциалистическата партия. Тук попадат митингите в Лондон и Нюрнберг, както и Летните Олимпийски игри в Берлин от 1936 г. Именно с тях е свързана и втората сюжетна линия на романа, която ни въвлича в любовен триъгълник. В него наблюдаваме сблъсък на идеи и виждания, на социални класи и разбирания – война за сърцето на една жена. Един от участниците е спортист – атлет, чиито сурови емоции Лени запечатва на лента. А неговият образ носи завинаги в съзнанието си.
Хареса ми, че в романа суровата политическа част, посвете на две съвършено различни идеологии, се редува с най-обикновени човешки страсти. Отбелязвам обаче, че подобно на главната си героиня, стилът на автора носи една характерна сдържданост, умереност и стегнатост.
“Музата на диктатора” от Найджъл Фарндейл не е типичният исторически роман за войната. Той е по-скоро прелюдията – намек за предстоящата експлозия, която ще разруши стотици хиляди човешки животи. Комбинацията от реални лица и събития с художествена измислица го прави любопитно четиво, което дава много теми за размисъл. Струва си да му се обърне внимание.
