Поглеждам към библиотеката и към рафта с исторически романи за войната. Вече е цял ред, който си проправя път и към съседните рафтове, а не малка и скромна купчинка от 3-4 заглавия, както започна преди няколко години. Тази солидна експанзия не се дължи толкова на тенденция в книгоиздаването, в каквато се превърнаха този тип книги, а по-скоро на личен интерес – толкова много истории чакат и трябва да бъдат разказани, а Натаниъл Ланде е избрал една от най-прочувствените и въздействащи сред тях. Защото при акомпанимента на “Докато музиката свиреше”, всички притаяват дъх.
“Докато музиката свиреше”:
- Автор: Натаниъл Ланде
- Жанр: Исторически
- Страници: 568 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Кръг
Терезин трябваше да бъде курортен рай – подаръкът на Хитлер към евреите. В концентрационния лагер, където са настанени хиляди творци, интелектуалци и изтъкнати личности, бушува относително богат културен живот. Но в методите на нацистката пропаганда нищо не е такова, каквото изглежда. Като син на немски генерал, младият Макс Мюлер има специални привилегии и е решен да постави детската опера „Брундибар“ на сцена – цел, която сплотява общността. Но докато той живее в безопасност от едната страна на оградата, зад нея най-скъпите му хора са изправени пред злочестата си съдба. Водени от репортерския си нюх, Макс и най-добрият му приятел Давид Грюневалд ни срещат с историите на психолога Виктор Франкъл, композитора Ханс Краса, режисьора Курт Герон и други тихи герои на своето време. Културната програма в Терезин изпъстря сивата атмосфера на лагера и разсейва обитателите му от жестоката реалност. Докато всичко не се преобръща…
“Докато музиката свиреше” от Натаниъл Ланде е наистина необикновена история, която по-скоро заживява в съзнанието като песен и образ, а не като низ от думи. Тя приема облика на децата, които пеят опера в концентрационен лагер, на композитора, който намира сили и вдъхновение да твори там, където дирижира смъртта, и звучи като мелодия, която редува минорни и мажорни тонове. Изключително емоционална, без да се възползва от гръмкия драматизъм, характерен за новите книги от този жанр, а по-скоро тихо и системно дълбае и си проправя път към човешката душа, за да докосне нейните най-фини и деликатни струни и да засвири скръбна елегия.
Най-сигурният начин да погледнеш в бъдещето, е да гледаш на миналото и на настоящето с ясен поглед.
“Докато музиката свиреше” е роман за ограбеното детство на едно момче, което твърде бързо трябва да порасне и да взима решения като мъж; за едно приятелство, което оцелява въпреки сътресенията, и се превръща в източник на сила, кураж и доблест; за ежедневния избор между мрака и светлината, между истината и лъжата. Книга, която се фокусира не върху сраженията, останали в уроците по история, а в онези вътрешни битки на отделния човек, които в крайна сметка допринасят за спечелването на войната – тази между доброто и злото, и спасяват животи. Натаниъл Ланде превръща героите си в олицетворение на смелост, доблест и безгранична лоялност – те са емблемата на съпротивата, която воюва в името на човечността. В култ е издигната връзката между баща и син – авторът акцентира върху жертвоготовността на един родител да влезе в доброволно в огъня, ако това означава, че ще избави детето си от парещия език на пламъците. Но преди всичко “Докато музиката свиреше” е роман за надеждата – онази животоспасяваща искрица, която озарява лицата на всички обитатели на лагера в Терезин. Именно тя намира израз в музиката, в изкуството, във вдъхновението.
Решението за това, какви искаме да бъдем, е наше.
Удивително е колко умело Натаниъл Ланде преплита исторически факти и реални личности с художествена измислица. Романът му запознава читателите с действията на участниците от Съпротивата в Чехословакия, с променящия се облик на Прага под влияние на политическата обстановка, с илюзиорния облик на Терезиенщат, с една от най-страховитите личности – “архитекта” на Холокоста, Рейнхард Хайдрих. В контраст с тази мрачна поредица стои изкуството – запознаваме се отблизо с образа на композитора Ханс Краса, с музата, която го е вдъхновила да твори, докато е затворен в лагера, с историята, която стои зад създаването на детската опера “Брундибар”. Натаниъл Ланде ни вкарва зад кулисите на представлението и ни разкрива в детайли какво е коствало на участниците в него да изиграят ролята на живота си. Защото в лагера в Терезин всичко е постановка и всеки играе роля, докато тези с властта дърпат конците. Но дори когато завесата се спусне и онази искрица изгасне, музиката продължава да звучи.
Какво е животът без сенки и без множеството фини нюанси?
Сценографията и режисурата присъстват и на друго ниво и това е едно от нещата, които силно ме впечатлиха в книгата – начинът, по който сюжетът е конструиран. Натаниъл Ланде “композира” с думи и създава усещането, че това не е литературна творба, а музикално произведение – с прелюдия и върхов момент, с изразителност и артистичност на образите, с онова опияняващо чувство, което единствено красотата на музиката може да ти подари.
Съществуваме, за да живеем по най-добрия начин, на който сме способни, да опазим добродетелите си през всички изпитания, да даваме и да си помагаме.
Дълго става ревюто, а мога още толкова много да говоря – за отличното изграждане на персонажите и метаморфозите, през които преминават; за ролята на журналистиката във време на война; за противопоставянето срещу омразата и разделението.
Спирам обаче. Някои книги просто трябва да се прочетат, за да изживееш цялата гама от емоции, която ти предоставят. “Докато музиката свиреше” от Натаниъл Ланде е такъв роман. И моля ви, когато завършите книгата, изгледайте това видео – мисля, че ще погледнете на историята с други очи.