“Записки от Шато Лакрот” от Мария Касимова-Моасе беше съвършената компания за горещия август. А усмивките, които ми подари, ще ме топлят и в най-хладните есенни дни!
“Записки от Шато Лакрот”:
- Автор: Мария Касимова-Моасе
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Издателство: Колибри
За българката Калина и нейния съпруг – французина Дидие, различният им произход не е проблем и двамата си живеят щастливо и спокойно заедно. Докато едно лято идилията е нарушена, защото на едно място се събират неговите и нейните роднини – изисканите мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот приемат в имението си шумните и далеч не толкова деликатни и сдържани роднини на тяхната снаха. Под един покрив се озовават инатливите деца на Калина от първия й брак и разглезените племенници на Дидие, неговата по-малка сестра – нереализирала се звезда, която превръща замъка в своя сцена, ексцентричният и духовит брат на Калина, който единствен намира общ език със свекърва ѝ, и кой ли още не. Ясно е, че лятото за всички ще бъде интересно, но могат ли да издържат нервите на Калина и въобще как точно съжителстват френски аристократи с изявени личности от Злокучане?
Никога не съм се притеснявала, че съм експресивен читател – емоцията от прочетеното винаги е изписана на лицето ми. За пръв път установих, че може да е проблем, докато най-спокойно си четях “Записки от Шато Лакрот” от Мария Касимова-Моасе. Защото край басейна, където удобно се бях наместила, се чуваше музика, акомпанирана от плисък на вода и моя невъздържан смях. Това не е книга, която четеш тихо и незабелязано в някой ъгъл, а си е чиста форма смехотерапия – невъзможно и напълно противоестествено е да изглеждаш безразличен и спокоен, докато те правят косвен свидетел на всички преживелици, които съпътстват живота на българи и французи в едно изискано шато.
“Записки от Шато Лакрот” е създадена, за да ни забавлява и приема тази мисия сериозно и отговорно. Мария Касимова-Моасе се е спряла на една утвърдена във времето, неомръзваща и винаги актуална тема – как българската народопсихология и родният манталитет като цяло се вписват на фона на западните културни разбирания и нрави. Сблъсъкът на две толкова различни култури, каквито са френската и българската, подсказваше, че на страниците на книгата всеки читател го очаква приключение, но съвсем не съм подозирала в какви мащаби ще се развихри. Смях се от сърце на лашкането на прозорците в 5 сутринта, което много ми напомняше на старата българска традиция с ремонтните дейности през уикендите; на интеграцията на родния чушкопек сред френската кулинарна общност; на борбата за свобода и луксозен живот на кокошките – какъв контраст с правата на тукашните им съратнички.
Харесва ми талантът на Мария Кисимова-Моасе да се надсмива над темпераментната, често твърде бурна и шумна натура на нашенците, но и да иронизира свръхделикатната и самовлюбена природа на французите. Хуморът е с точната дозировка, така че да разсмива, без да стига до крайности или да изпада в остри забележки, а историите, които така ни забавляват, звучат толкова фантастично, колкото и правдоподобно. Защото нека сме честни – всички имаме по някой роднина, напомнящ на поне един от гостите във френското шато. Истината е, че независимо дали си виден представител на стар български род (от Злокучане например), или си наследник със синя кръв, всеки знае, че семействата и роднинските връзки са сложна работа. Изискват се умения на опитен дипломат, зверско търпение на детска учителка и поне бутилка (качествен) алкохол , за да преживее човек големи събирания, пък какво остава цяла почивка.
И какво излиза накрая – макар и различни, хората сме си хора навсякъде, без значение каква е нашата народност. Някои по-толерантни, други по-наивни или добродушни, трети – суетни и самонадеяни, но всички се борим да бъдем приети, мечтаем да изградим здрави семейни връзки и се стараем да гледаме на живота от забавната страна. “Записки от Шато Лакрот” обаче нямаше да е толкова емоционална и смешна, ако не беше езикът на Мария Касимова-Моасе – толкова пъстър, ярък и жив, че историята става още по-колоритна и запомняща се.
Така че ви съветвам да се насладите на атмосферата от книгата и да добавите малко цвят в ежедневието си, като прочетете “Записки от Шато Лакрот”. Може би най-забавната история, която съм чела напоследък.
