Какво прочетох през юли 2021 г.?

by Хриси

Юли винаги ми се е струвал дълъг месец – дали защото е по средата на годината, дали заради пълния комплект дни, с който разполага, или защото слънцето не бърза да залязва вечер. Факт е обаче, че за един читател това е в плюс – винаги се оплакваме, че времето не стига. Ето че този юли бе предостатъчен за някои наистина прекрасни книжни находки!

“Попитайте Сара Грос” – Жоао Пинто Коелю

Това беше един от най-интересните исторически романи, на които съм попадала. “Попитайте Сара Грос” разказва за две жени – едната е преподавателка в престижен колеж, а другата е директор на учебното заведение и е сред малцината оцелели от Аушвиц след инвазията на нацистите. Майсторски написана история, в която Жаоа Пинто Коелю рисува картина на Полша непосредствено преди и по време на Втората световна война, разказва за нагласите на еврейската общност, за сбъднатите страхове и разбитите мечти. В същото време вмъква доза мистерия покрай миналото на преподавателката и нейното познанство със Сара Грос. Горещо препоръчвам!

“Повече от музика” – Аби Хименес

Лятото предразполага към четене на по-леки и приятни истории. “Повече от музика” от Аби Хименес беше точното попадение – романтика, в която се разказва за необичайната среща между мъж и жена, за зародилата се връзка помежду им, за разминаванията, които се получават в следствие на обстоятелствата, и за любовта като свързваща нишка. Авторката коментира темата за изкуството като терапия за душата, източник на сили и вдъхновение, и засяга въпроса за славата и живота на известните – дали високата цена, която плащат, си заслужава?

“Кафенето на любовта” – Чарли Йонас

Още една романтична и приятна история, която този път ни отвежда из красивия Кьолн. Именно там се намира кафенето с котката Мими, която привлича нови посетители и почитатели на мъркащите приятели. Привлича и любовта – жената, която се грижи за нея, и собственичката на заведението намират сродните си души именно благодарение на появата на Мими. Или поне всяка уважаваща себе си котка би си преписала заслугите. Забавна, свежна, разтоварваща, книгата “Кафенето на любовта” ухае на канелени кифлички и носи усмихнати моменти на читателите.

“Удавниците” – Дженифър Макмеън

Рязко сменяме атмосферата с първата книга на новото издателство Benitorial – “Удавниците” от Дженифър Макмеън. Мрачна, призрачна, страховита, историята разказва за извор с чудодейна вода, която е помогнала на мнозина, но също така е взела нещо в замяна. Нещо, което винаги струва повече, отколкото хората са готови да “заплатят”. Изворът променя живота на две жени – едната, която мечтаела единствено да бъде майка, и другата, чието детство е преминало около водата и историите за нея. “Удавниците” е роман за необратимия ход на съдбата и нестихващата надежда на човек, че нещо може да се промени. Разказ за страховете и мечтите, за майчиното сърце и за сестринската обич.

“Божествен аромат” – Гергана Лаптева

Четенето на втория ми роман от Гергана Лаптева се оказа също толкова интересно и вълнуващо преживяване, колкото и на първия (“Монетата”). “Божествен аромат” среща минало и настояще сред красивата природа на Странджа планина и Южното Черноморие. Роман, който разказва за живота на нашите предци, за траките и техния бит, за стремежа на човек да общува посредством знаци и символи от прастари времена. А докато четем за ключови находки и разкрития, се връщаме в съвремието с една история за любов, завист и отмъщение.

“Книжно братство под прикритие” – Лиса Кей Адамс

Много обичам романите на Лиса Кей Адамс – така искрено се забавлявам с тях. “Книжно братство под прикритие” е втората книга от поредицата на мъжкия клуб за любовни романи и определено не разочарова почитатели на този жанр. Увлекателна, остроумна, гореща, книгата разказва за един от наболелите проблеми на съвременното общество. В същото време подкрепя идеята, че в любовта най-добрата версия, която можеш да бъдеш, е тази на самия теб без преструвки.

“Къща край брега на светулките” – Джени Хейл

Винаги съм казвала, че Джени Хейл е по-добра в писането на коледни романи, отколкото на летни. През юли четох “Къща край брега на светулките”, но да си призная, малко се разминахме с нея. Хареса ми идеята за сюжет, посветен на любовта, която получава втори шанс, но имах усещането, че твърде дълго буксуваме на едно място без съществено развитие. Иначе атмосферата определено беше приятна и тематична за сезона – морският бриз, горещият пясък, изгреви и залези край брега внасят допълнително красота и нежност в романа.

“Криминален клуб “Четвъртък” – Ричард Озмън

Любов от пръв поглед – така бих описала връзката си с “Криминален клуб “Четвъртък” от Ричард Озмън. История, която се завърта около убийство, измама и дълбоко погребани тайни, които членовете на криминалния клуб успяват да разкрият. Макар да не са типичните детективи и въпреки напредналата си възраст, Елизабет, Ибрахим, Рон и Джойс са доказателството, че не е важно на колко си години, а на колко се чувстваш. Техният младежки дух и авантюризъм са двигателят на криминален клуб “Четвъртък” и се превръщат в отправна точка на един блестящо написан, оригинален, завладяващ и много човешки роман от Ричард Озмън.

“Утринно сияние” – Сара Джио

Срещите с книгите на Сара Джио винаги са приятни и “Утринно сияние” не прави изключение. Вълнуващ, емоционален, красиво написан роман за любов, преданост и доверие, за надежда и ново начало, за тайните, които рано или късно изплуват на повърхността. Щипката мистерия, която Сара Джио бе добавила, правят сюжетът още по-интригуващ и носи на читателя допълнителен стимул да не спира да разгръща страниците на книгата.

“Девиците” – Алекс Майкълидис

Миналия месец вече ви разказах малко за “Девиците” от Алекс Майкълидис (тогава още не знаех, че книгата ще се появи на български толкова скоро след световната премиера), но нямам против да го правя отново и отново. Харесвам стила на Алекс Майкълидис – впечатлена съм от таланта му да поднася завладяващ сюжет, мрачен, загадъчен, непредсказуем. А в този случай и с умело вплетени елементи от древногръцката литература – персонажи, мотиви и символика, които отлично пасват на историята, която се развива днес.

“Ана Уинтор – живот на първия ред” – Джери Опенхаймър

„Ана Уинтор – живот от първия ред“ е ярка и провокативна биография – като личността, с която ни среща. Разказва ни за вълнуващия живот на една модна икона от най-ранните ѝ години до днес, когато диктува правила в свят, в който “милиони момичета биха убили, за да попаднат”. Джери Опенхаймер рисува портрет на една жена, издържан предимно в студени тонове, но толкова впечатляващ и силен като присъствие, че не можеш да отречеш неговия магнетизъм. Авторът на книгата е направил редица интервюта с хора, изиграли епизодична или ключова роля в живота на Ана Уинтор, с което си гарантира достоверност и прави съдържанието още по-интересно (дори леко пикантно).

“Миракъл Крийк” – Анджи Ким

Голяма е тази книга! Не като обем, макар че и това го има. Голяма е като усещане, като въздействие, като писане, като идея, като послание. “Миракъл Крийк” от Анджи Ким е от онези романи, за които дълбоко се надявам да достигнат до максимално повече хора. За да се научим на човечност; за да не извръщаме поглед, когато ни е неудобно; за да приемаме чуждата болка; за да не робуваме на предразсъдъци; за да си признаваме страховете – не е срамно. За да спрем да сочим с пръст.

Leave a Comment