От време на време изскача някоя книга, която просто те отвява. Затваряш последната страница и се чудиш на кой свят се намираш. Звучи първично и съвсем не толкова литературно, обаче такава е простата истина. Винаги съм се изумявала от въздействието, което книгите имат върху нас, а тази тук драска, дълбае, души и стиска. В общи линии “Миракъл Крийк” от Анджи Ким е една от най-ярките и запомнящи се книжни срещи, които съм имала.
“Миракъл Крийк”:
- Автор: Анджи Ким
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 544 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Orange Books
В малко градче в щата Вирджиния семейство корейски имигранти са отворили “Чудодейната подводница” – място, където се провежда специална лечебна програма. При нея пациентите се затварят в камера с хипербарна оксигенация (прилагане на кислород при по-високо от нормалното атмосферно налягане). Смята се, че този тип лечение има положителен ефект върху пациенти, диагностицирани с аутизъм, церебрална парализа, стерилитет и други. Когато камерата експлоадира, двама души загиват, а разследването показва, че не става дума за инцидент. Предумишлено убийство, трагично стечение на обстоятелствата или резултат от поредица съзнателни действия, които, за съжаление, са причина за смъртта на невинни хора? Започва съдебен процес, в който всеки замесен в случая, има възможност да наблюдава и да се включи. Границата между истината и лъжата е тънка, а някои вече многократно са я прескочили.
Два дни след като прочетох “Миракъл Крийк” от Анджи Ким аз още не знам какво да кажа за нея. Някои книги просто са по-големи и не се побират в думи – обикновено това са истории, които не се четат, а се съпреживяват. И Анджи Ким се е погрижила да преминем през пълната гама от емоции – предизвиква ни да изпием този горчив коктейл от болка, тъга и разочарование. Не всичко в живота е сладко – героите от “Миракъл Крийк” отлично знаят това. Но ако преглътнем горчивината, дъното ще се избистри и ще остане истината – бисер сред мътилката, която хората сами забъркват.
“Миракъл Крийк” е прекрасно написан съвременен роман, който не мога да затворя в кутията на някой конкретен жанр. Тръгвайки от хипотезата за извършено убийство и проведеното съдебно дело по този повод, в него има напрежение и съспенс, характерни за трилър, но книгата се отличава също така с многоаспектност и дълбок психологизъм, присъщи за най-емблематичните примери на добрата художествената литература. Това е роман, който се обявява против стереотипите и предразсъдъците. Който не се притеснява да коментира неудобни теми като расова и социална дискриминация, отношение към различните и интеграция на хората от аутичния спектър. Повдига въпроси, свързани с предизвикателствата, с които се сблъскват семейства, чиито членове имат специални нужди.
“Доброто и лошото – всяко приятелство и всяка любов, всяка злополука, всяка болест – са резултат от конспиративните взаимодействия на стотици дребни неща, сами по себе си незначителни.”
Макар да засяга теми, свързани с брака и взаимоотношенията между хората, романът на Анджи Ким е фокусиран преди всичко върху темата за майчинството. На какво сме готови за децата ни? Колко и какви граници сме способни да прескочим? Възможно ли е стремежът на един родител да осигури най-доброто за своето дете да се превърне в болест, ограбваща човешката душа от морал и принципи? Универсална формула за успешен родител няма – съществува единствено надеждата, че обичта и грижите ще изваят достойна личност. Но Анджи Ким припомня, че за да отгледаш и възпиташ добър човек, трябва преди всичко да започнеш с личния пример, който даваш. Защото децата копират модела на поведение на своите родители, но всяка пукнатина е преекспонирана.
“Миракъл Крийк” е за паяжината от лъжи, които човек плете. Могат да минат години и никой да не ѝ обърне внимание, но е достатъчно едно подръпване на правилната нишка, за да рухне всичко. Това не е първата книга за съдебен процес, която чета, но определено е сред най-отличителните. Иронията е, че всичко започва от провеждането на терапия с кислород, а през цялото време имах усещането, че историята изсмуква въздуха от мен. Някои моменти бяха толкова болезнено откровени, че ги усещах като ритник в стомаха – трудно поемаш въздух след подобен удар, но го правиш инстинктивно и продължаваш да четеш. Анджи Ким пише изключително въздействащо – борави еднакво добре както с динамиката на диалозите, така и с онази вглъбеност, характерна при задълбочено анализиране на съществен проблем. С таланта си внушава на читателя, че е един от присъстващите в съдебната зала, но от чия страна – тук вече го оставя да избира сам. Поне до финала.
Някои книги са прекалено големи, за да се поберат в ревю от няколко думи – не изпитват нужда да ги облечеш в похвали и суперлативи. Не затова са тук, но може би тъкмо по тази причина толкова лесно предизвикват точно такава реакция. “Миракъл Крийк” от Анджи Ким е такава книга!
