“Утринно сияние” – Сара Джио

Харесвам книгите на Сара Джио – чувствам ги като завръщане у дома. Като нежна и грижовна прегръдка, в която се отпускаш след дълъг ден. Авторката винаги подготвя интересни истории за книжната ни среща, но признавам си, че от всички нейни романи, в компанията на “Утринно сияние” се почувствах най-добре.

“Утринно сияние”:

• Автор: Сара Джио
• Жанр: Дамска проза
• Страници: 304 стр.
• Година на издаване: 2021 г.
• Гледни точки: 2
• Издателство: Хермес

Ейда Санторини е жена, която живее с болката от трагичен инциден, ограбил я безвъзвратно от най-голямото ѝ щастие. Днес тя се лута и не знае коя е, нито как да продължи напред. По съвет на своя психиатър заминава за Сиатъл и наема един от имотите на улицата с плаващите къщи. Спокойствие и тишина е всичко, от което се нуждае в момента, за да помисли и да реши какво иска. Но един сандък, пълен със спомени от миналото, и загадъчното изчезване на предишната обитателка на къщата я провокират да промени плана си. Освен това дружелюбният съсед на Ейда е решен да разбие стените около сърцето ѝ, а тя е безсилна пред чара му. 

Пени Уентуърт живее в къщата край езерото през 50-те години на миналия век. Тя е омъжена за известен художник, който непрекъснато отсъства и предпочита да твори далеч от съпругата си, пренебрегвайки нейните чувства. Самотна и нещастна, Пени е изправена пред дилема – дали да остане вярна на брачния обет, или да отгърне нова страница. Но един ден Пени просто изчезва и никой не знае какво се е случило с нея. Докато Ейда Санторини не се наема със задачата да научи повече за жената на художника.

Започвам да чета “Утринно сияние” от Сара Джио една вечер, когато много ми се иска да затръшна вратата на реалността и просто да се потопя в друг свят и друго време. Книгата е моят билет и бързам да се възползвам от него. Защото “Утринно сияние” ми предлага и двете – емоционална и трогателна история от настоящето и една загадка от миналото, която читателят разплита постепенно. А всичко това е гарнирано с много любов, чувственост и нежност. И няколкото страници се превръщат в “изгълтани” на един дъх глави, а аз съм останала единствената будна вкъщи.

“Утринно сияние” е книга, която ни разказва за едно ново начало и за болезнено сбогуване с миналото, за срещите, които предопределят посоката на живота ни, за момента, в който се изтласкваш от дъното и поемаш с пълни гърди онази животоспасяваща глъдка въздух, убеден, че всичко ще се оправи. Това е и роман за любовта – истинска, всеотдайна, дълбока. Тя вижда красотата и силата в белезите и несъвършенствата, които предпазливо крием от останалите, и се превръща в лекарството, което запълва пукнатините в едно разбито сърце.

Двете истории, които Сара Джио преплита в книгата, са еднакво емоционални и въздействащи. Първата е по-меланхолична, но пък при нея се вижда най-голямо развитие в образа на Ейда и най-вече пътя, който изминава, от отчаянието, в което е затънала, към надеждата, че съдбата ще ѝ предложи втори шанс. От тук започва и разплитането на мистерията – сякаш в търсенето на отговорите за живота на една непозната, тя намира отново себе си. Тази загадъчност, на която Сара Джио стъпва, за да изгради сюжета си, е присъща и за другите романи, но тук безспорно успя да разпали любопитството ми и да засили апетита ми към книгата.

Загадката ни връща в САЩ в 50-те години на миналия век – когато ролята на жената в едно семейство е да бъде добра домакиня и смирена съпруга. Или поне така е научена Пени Уентуърт. Тук авторката разказва за една забранена любов, за сътресенията, през които преминава един брак, за обета за вярност, който двама души си дават, и какво означава той, когато някъде по пътя си те се разминат. По-чувствена, по-романтична, по-бурна – така бих описала историята на Пени.

Косвено в “Утринно сияние” отново се коментира темата за майчинството – за отговорносттите, с които е натоварен един родител, за сложните житейски ситуации, в които възрастните изпадат и несъзнателно завличат и децата си в бездната на своите проблеми, за майчината обич, която не се влияе от време и разстояние. Сред плюсовете на книгата е и атмосферата – спокойствието и тишината на улицата с плаващите къщи, хармоничната гледка към езерото, вълнуващата разходка до Космическата Игла в Сиатъл.

Накратко, бих казала, че “Утринно сияние” е любимата ми книга от Сара Джио. Може би защото е най-романтичната от всички нейни истории, които съм чела.  А може и заради успокояващото присъствие на водата, която сякаш отмива всичките ни проблеми.