По ирония на съдбата пиша това ревю в четвъртък. Но ако има нещо важно, което искаш да кажеш или да направиш, явно това е денят. Докато понеделникът носи камара от нови задачи, вторникът е натоварен с апатия, срядата – с изтощение, а петъкът върви в комплект с уикенда и заминават за един миг, то четвъртък е идеалният момент да се изявиш – като нов член на “Криминален клуб “Четвъртък”, в който ни кани Ричард Озмън.
“Криминален клуб “Четвъртък”:
- Автор: Ричард Озмън
- Жанр: Криминален роман
- Страници: 384 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Софтпрес
На пръв поглед жилищният комплекс за възрастни хора “Купър Чейс” няма с какво да ви впечатли. Тук времето не бърза, а обитателите му имат активен, но и напълно нормален график – плуване в басейна, разходки, партия шах или малко клюки с плетката. Само че това не важи за членовете на затворения криминален клуб “Четвъртък”, които посвещават дните си на разследвания на стари случаи на убийства, при които престъпникът се е измъкнал. Запознайте се с Елизабет, чието минало е забулено в мистерия, Джойс – медицинска сестра с дългогодишен опит, Рон – синдикален лидер, който винаги има какво да каже, и Ибрахим – пенсиониран психиатър, който отлично разчита хората. Когато в комплекса е намерено тялото на жертва, нашата фантастична четворка вижда възможност да покаже своите завидни следователски умения, затова отравят предложение на полицай Де Фрейтас, на което тя не може да откаже – да помогнат за залавянето на убиеца. Но какво да очакваш от хора на тяхната възраст? Всичко!
“Криминален клуб “Четвъртък” от Ричард Озмън не оставя читателите да се колебаят дали да четат книгата, а по-скоро директно провокира с въпроса кога смятат да го направят. Романът идва с цял арсенал от препоръки, номинации и постижения – на визитката му можем да прочетем, че това е най-успешният криминален дебют, продал е над милион копия по света, като бройката продължава да расте, и има солидни претенции да бъде любимец на читателите в тазгодишните награди на Goodreads (да, такава е и моята прогноза). Аз обаче не се впечатлявам лесно от такива хвалби – за мен е важно историята да ми хареса толкова, че да не спирам да говоря за нея. А “Криминален клуб “Четвъртък” определено е сред темите ми на разговор напоследък.
Не знам как Ричард Озмън е успял да създаде нещо толкова съвършено добро, колкото е дебютната му книга (и защо не е писал досега!). Четенето на “Криминален клуб “Четвъртък” е като един следобед в компанията на най-добрия ти приятел! Стаята вибрира от енергията, която динамиката на разговора носи, защото просто не можете да се наприказвате, а из въздуха се носи топлината от срещата с близък човек, който те познава толкова добре. Долавят се прошепнати тайни, които не са за чужди уши, и смях, породен от шеги, които друг не може да разкодира. Книга, която умело комбинира заплетен криминален сюжет, симпатичен британски хумор и герои, които е толкова лесно да обикнеш! Навързани са поредица от загадки, които държат читателя нащрек за следи, провокират любопиството му и го карат да дълбае по-дълбоко в историята, за да изрови всички отговори, които Ричард Озмън добре е скрил под пластове от разнородни теми, неочаквани обрати, забавни диалози и оригинални персонажи.
Свикнала съм да гледам на криминалните романи като на пъзел, който трябва да сглобя. Основата, на която обикновено стъпват добрите примери, е именно мистерията – сложна, заплетена, интригуваща. Да, имаме я тук. Но всъщност “Криминален клуб “Четвъртък” ме спечели с голямото си сърце. То намира място за четирима възрастни чудаци, които предпочитат да разследват престъпления вместо да си гледат старините и да правят обичайните скучни неща, с които мнозина асоциират старостта. Оригиналният подход към темата, че възрастта е просто цифра, която по никакъв начин не трябва да се отразява на духа, определено е сред най-големите предимства на книгата. Сърдечна, човешка, остроумна, тя разказва история за силно приятелство, за диалог между поколенията, за опит и мъдрост, за принципност и отговорност.
В центъра на всички събития са членовете на клуба – герои, с които много бих искала да се запозная на живо. Пожелавам си един ден да бъда като Елизабет – с остър като бръснач ум, със сила на характера, който не се огъва под никакви обстоятелства. Иска ми се да нося и нещо от Джойс – харесвам нейната деликатност; от Ибрахим – този познавач на човешката душа; и от Рон – ще взема онази мнителност, която подлага всяка истина под въпрос. А четвъртъците бих отделила за нашите срещи – защото няма нищо по-интересно, което да правя, освен да разисквам с тях поредния заплетен случай на убийство.
Благодарна съм на Ричард Озмън, че присъедини толкова читатели към този необичаен квартет. “Криминален клуб “Четвъртък” е само началото на една поредица, която внимателно ще следя. И следващия път, когато ме попитат с кой герой бих излязла на вечеря, то вече имам име. Даже четири. А срещата – то е ясно, ще е в четвъртък.
