„Удавниците“ – Дженифър Макмеън

by Хриси

„Удавниците“ от Дженифър Макмеън е първата книга от многото разкошни заглавия, които новото издатество Benitorial ни е подготвило. История, която те омайва като сирена, и те примамва да се гмурнеш в дълбоките води на семейни тайни и една легенда за лековитите способности на извод, който дава много, но може и да отнеме всичко.

„Удавниците“:

  • Автор: Дженифър Макмеън
  • Жанр: Мистерия, Трилър
  • Страници: 392
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Benitorial

През 1929 г. 37-годишната Етел Монро мечтае единствено да стане майка. Макар да се радва на брак, изпълнен с любов, а грижовният ѝ съпруг да я обича отдадено и безрезервно, като че ли щастието им не е пълно без детски смях около тях. Когато, в опит да се разсее от тревожните мисли, двойката заминава на почивка във Вермонт, никой от тях не очаква, че там ще се сбъдне най-съкровеното им желание. Етел е скептична към слуховете за вълшебните сили на водата от изворите, но в отчаянието си прошепва на водата своята най-голяма мечта. Месеци по-късно семейството се подготвя да посрещне първата си рожба, но Етел бързо научава, че изворите отнемат също толкова, колкото и дават. Десетилетия по-късно изворът е част от имота „Спароу крест“, който е в семейството на Джакс от поколения. Двете със сестра ѝ Лекси са прекарали детството си около тъмните води на басейна, за който се разказват всякакви истории, свързани с трагични случаи на хора, намерили смъртта си там. И ако Лекси винаги е вярвала, че има нещо във водата, то Джакс всячески се е опитвала да запази разсъдъка си и да гледа по-рационално. Но когато сестра ѝ е открита мъртва в басейна, а след нея има оставени купища хвърчащи листове с проучвания и факти, Джакс разбира, че водата наистина разказва история. Историята на едно семейство и земята, която са превърнали в свой дом.

Не знам дали съм ви споделяла, но не мога да плувам – изпитвам ужас да се оставя в „ръцете“ на водата, но пък обожавам да съм близо до нея и изпитвам огромен респект към силата, която излъчва. Тегли ме към себе си и ме омагьосва с кристалната си повърхност, под която се простира друг свят, понякога невидим за очите. Същата притегателна енергия имаше и „Удавниците“ от Дженифър Макмеън, с която до известна степен нагазих в дълбокото, тъй като не е от типа романи, към които обичайно бих посегнала. Но сюжетът бе така увлекателно и красиво поднесен, с толкова изразителен стил на писане, създаващ характерна атмосфера и усещане, че се пуснах по течението в пътуване, което се оказа еднакво завладяващо и интересно.

„Удавниците“ е като онези призрачни истории, които си разказвахме като ученици късно вечер на лагерите. Истории, които те карат да се съмняваш къде е границата между фантазия и реалност, между истина и илюзия. Напомняше ми на мрачна приказка, но написана и поднесена по съвременен и модерен начин – вълшебната вода, двете сестри, разминаването между деня и нощта допринасяха за възприемането на книгата не толкова като роман за свръхестественото, колкото като разказ за магичното в света на познатото. Мистериозна, дълбока, динамична и непредсказуема, историята криволичеше като планински поток сред неравен терен, пробиваше си път към читателя и дълбаеше там, където разбиранията са най-закостенели.

„Удавниците“ е книга за баланса между сладостта на щастието и горчивината на трудните изпитания, с които се сблъскват хората. Напомня ни, че светлината и мракът вървят ръка за ръка и ако този синхрон бъде нарушен, ще има последствия, от които не можеш да избягаш. Роман за тайните и страховете, които тежат като воденичен камък и ни повличат на дъното, за проблемите, които се превръщат в проклятие, за истината, която освобождава. Но освен всичко останало това е и история за любовта – между мъж и жена, които копнеят семейството им да порасне; между майка и дете, чиято връзка остава неразрушима отвъд всякакви граници на времето и пространството; между две сестри, които винаги намират път една към друга. Разказ за саможертвите, на които сме готови, в името на щастието на нашите близки.

Много неща ми допаднаха в романа, но искам да подчертая колко умело авторката бе използвала природата като свой съюзник за изграждането на сюжета, като я превръщаше в герой, в разказвач на приказката. Водата, вятърът, нощта и звездите не просто създаваха атмосфера, но се включваха на сцената заедно със сенките на страха и съмнението. „Удавниците“ е книга, която изостря сетивата – тук дори тишината говори и нашепва, че нещо ще се случи. Редуването на минало и настояще определено допринесе за наслагването на напрежението и задълбочаването на загадката.

Накратко, романът на Дженифър Макмеън е от онези страховити истории, които не препоръчвам да четете нощем. И ако случайно някъде около вас наблизо има басейн, най-вероятно след като прочетете „Удавниците“ ще го заобикаляте подозрително. Обаче ако сте фенове на настроението и атмосферата, която празник като Хелоуин носи, тогава тук ще получите солидна доза адреналин и мистерия.

Leave a Comment