Мина доста време, откакто се осмелих да навляза във водите на историческите романи, посветени на Втората световна война. Някои книги ме държат в плитчините – коментират темата и периода по-деликатно, други ме дърпат в дълбокото, заливат ме с емоции, впечатления и преживявания и не ми оставят възможност да си поема дъх. Това са романите, които оставят дълбоки следи и дълго се помнят. Такъв е “Попитайте Сара Грос” от Жоао Пинто Коелю.
“Попитайте Сара Грос”:
- Автор: Жоао Пинто Коелю
- Жанр: Исторически
- Страници: 400
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: Множество
- Издателство: Lemur
Годината е 1968, когато Кимбърли Паркър постъпва на работа в реномирания колеж “Сейнт Осуалд”. Там тя намира убежище от миналото, което я преследва, и се посвещава на ролята си на преподавател и на защитник на доброто и справедливостта. В битките, които води на територията на колежа, има ценен съюзник – директорката на учебното заведение. Сара Грос е име, което буди респект и възхищение сред учители и родители. Тя винаги намира решение на всеки проблем, независимо колко деликатен е той, и макар да не споделя много за себе си, предлага приятелско рамо на този, който се нуждае най-силно от него. Но коя е Сара Грос? Каква е нейната история? Как е стигнала до Шелтън, Кънектикът, и най-вече – как се е измъкнала от мястото, погребало хиляди невинни човешки души – Аушвиц?
Толкова много неща искам да кажа за “Попитайте Сара Грос”, че ми е трудно да си събера мислите и да реша откъде да започна. Може би със семплия факт, че романът безкрайно много ми хареса. Всеки един елемент от него допринесе за формирането на цялостното ми впечатление – историческият жанр, срещата с толкова живи и характерни образи, непредсказуемият сюжет, който умееше да ме изненадва да и ме държи на нокти със своята загадъчност, стилът на писане на Жоао Пинто Коелю (не съм попадала на такъв досега) и начинът, по който гради историята. “Попитайте Сара Грос” е многопластов роман колкото за войната, толкова и за дискриминацията и отношенията между хората, за доброто и справедливостта, за истината, която намира начин, въпреки опитите да бъде заглушена, за белезите, които човек носи дълбоко гравирани в душата, за страховете, че някой ще ги забележи и ще се възползва от тази уязвимост, за силата да надмогнеш омразата и първичността и да съхраниш човечността.
Жоао Пинто Коелю рисува една много детайлна и интересна картина на Полша в годините преди войната с всички нюанси на политическите и обществени нагласи на хората тогава. Отвежда ни на мястото, което днес светът познава като Аушвиц – синоним на смъртта, а преди близо век е било известно като Ошпицин или Освиенцим – малък полски град и дом на стотици семейства, на техните мечти и надежди. Фокусът пада върху влиянието и позициите на еврейската общност, върху нейните лидери и отговорността, която са поели, да водят и да помагат на своите. С наближаването на войната ясно се вижда появата на пукнатини в малката и сплотена група, с която ни среща авторът – и ако в началото те са били на основа политически убеждения (привърженици на ционизма, комунисти, западно ориентирани общественици и търговци), то постепенно се променят на ниво оцеляване. Възможно ли е наистина Бог и светът да допуснат омразата на един човек да залее целия европейски континент?
Пътуването ни назад към миналото на Полша, към Краков и Освиенцим, е разделено на епизоди, между които се прокрадва друга сюжетна линия – тази, която ни разказва за Кимбърли Паркър и работата ѝ в реномиран колеж в Кънектикът, САЩ, за предразсъдъците и дискриминацията, за борбата със статуквото, за демоните, които я преследват. Едно име свързва двете истории, които на пръв поглед нямат много общо – Сара Грос. Жената, която с твърда и уверена ръка управлява колежа въпреки недоволството на някои нейни колеги. Жената, която се е измъкнала от Аушвиц жива.
Жоао Пинто Коелю проявява изключителен талант при изграждането на този образ, като в началото очертава само неговите контури. Запознава ни с тази ярка личност, която демонстрира сила и характер, не се огъва под натиска на чуждото мнение, а в контраст с ясните ѝ принципи, запазва една загадъчност, която държи хората на дистанция. А после наслагва толкова много цветове, че не можеш да откъснеш очи от този ярък портрет – младежка наивност, надежда, любов, страх, отчаяние, болка, скръб. Боите в палитрата стават по-тъмни, по-мрачни, а картината по-безпощадна, по-завладяваща, по-реална. И това е най-силното качество на този роман!
“Попитайте Сара Грос” от Жоао Пинто Коелю не е традиционният исторически роман за войната, който сме свикнали да четем напоследък. Отличава се като подход към темата за еврейския геноцид, като поднасяне на историята, като образи и символика и мисля, че е способен да задоволи разнородни читателски вкусове и очаквания. Със сигурност е книга, която не бива да подминавате.
