„Троя“ – Стивън Фрай

by Хриси

Харесвам книгите на Стивън Фрай. Това, което ме привлича най-силно в тях, е онзи характерен негов стил на писане, комбиниран с нотки на хумор и ирония. До голяма степен приемам книгите му за мост между древността и съвремието, по който читателя преминава, за да се запознае отблизо със старогръцката култура. След „Митове“ и „Герои“ дойде ред на един епичен и достоен завършек на тази трилогия, който виждаме в лицето на „Троя“.

„Троя“:

  • Автор: Стивън Фрай
  • Жанр: Нехудожествена литература
  • Страници: 432 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Еднорог

Убедена съм, че ако попитате случаен човек на улицата какво знае за Троя, той вероятно ще ви даде един от двата най-популярни отговора – филм с участието на Брад Пит, в който актьорът показва завидни физически данни, и „не го ли учихме това в училище“. Защо Омир е решил да разкаже за героите на Троя в своята „Илиада“? С какво Троя е била толкова специална? Кои са били смелите войни, загубили живота си в подножието на онези недостъпни крепостни стени, и нима Одисей наистина е бил толкова хитър? Едва ли има по-подходящ човек от Стивън Фрай, който да е способен да изгради един толкова плътен, богат и реалистичен образ на Троя от Древността, така че да задоволи любопитството на читателя и да даде отговор на множество въпроси.

Макар като обем „Троя“ да е най-малката от трите книги на автора, я намирам за най-задълбочена и сериозна (не ме разбирайте погрешно, Стивън Фрай отлично знае как да разказва древногръцка история на съвременен език, без да ни отегчи, и демонстрира таланта си и тук). Връщайки лентата назад, той ни запознава с Троя от момента на нейното създаване и умело проследява разлистването и множеството разклонения на родословното дърво на античния град. В началото, както и самият автор изтъква, е напълно възможно да се изгубите сред купищата имена, но следвайки хронологията на историята, Стивън Фрай ви повежда на едно дълго и вълнуващо пътуване, настанява ви на първия ред, откъде да следите развоя на събитията. А те са динамични, буреносни, епични.

Пророчества, тайни и интриги заформят гордиевия възел в историята на Троя. История за алчност, любов, доблест и слава. За суетата, която е слабост на богове и хора, и за отмъщението, което изкушава с първичността си. За безсмъртието – най-ценната награда, за която мнозина са готови да се борят, и за последствията от направените избори, които променят човешки съдби.

Стивън Фрай е изключително прецизен и детайлен в разказа си като умело подбира акцентите, които ангажират вниманието на читателя, докато заедно с него катери кулминационния връх – включва препратки към вече познати митове, разкази на героични изяви и вплита забравени или слабо познати легенди, които правят „Троя“ още по-богата и информативна. Иронизирането на божествата и низките им страсти присъства и в тази книга, но една идея по-деликатно в сравнение с предишните две. За сметка на това мащабите, в които авторът работи този път, са огромни, а предизвикателството, пред което е изправен, е да намери границата между реалността и въображението, между Троя като символ и като знакова точка в човешката история. И затваряйки последната страница, мога да кажа със сигурност – колко добре се е справил само!

От книгите на Стивън Фрай винаги има какво да научим. „Троя“ не прави изключение – никога да не казваме на една жена, че е най-красивата, в присъствието на други две; ако видиш една майка да потапя детето си в бурните води на някоя река, не си прави грешни изводи – майките винаги мислят само най-доброто за децата си; ако нещо е писано да се случи, то ще се случи. Шегата настрана – едно от най-големите богатства на литературата е нейната щедрост. Историите, които разказва, даряват читателите с мъдрост и знания, които оформят мирогледа му и са верни спътници по време на житейския му път. „Троя“ от Стивън Фрай е сред най-забележителните примери за нейния алтруизъм.

Leave a Comment