Романтичните книги са ми слабост, това е ясно. Затова нямаше как да подмина “Когато те сънувах” от Холи Милър – книга, която още със заглавието си излъчва чувственост, любов и плам. Романът се оказа вихър от емоции и преживявания, едно дълго пътуване, чийто край не очаквах, запечатало мигове, които топлят през вечността.
“Когато те сънувах”:
- Автор: Холи Милър
- Жанр: Романтика
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Хермес
Отстрани погледнато Джоел живее един доста спокоен и подреден живот. Отказал се е от работата си на ветеринарен лекар и прекарва времето си, като разхожда кучета и помага на приятелите си, когато имат нужда. Това, което хората не знаят за него, е тайната, че Джоел се страхува да заспи, защото сънищата му предсказват бъдещето на хората, които обича. Понякога в съзнанието му изникват картини на щастие, друг път на обикновени и тривиални неща, а най-тежки са тези, които вещаят раздяла или смърт. Затова Джоел се е зарекъл никога повече да не се влюбва. Само че когато среща Кали, да се остави в ръцете на любовта звучи като най-естественото нещо и колкото и да се съпротивлява, накрая се предава. Връзката им върви хармонично, докато една нощ Джоел не се буди от поредния сън. Този път главната роля в него е именно на Кали…
“Когато те сънувах” е от онези романтични книги, които те хвърлят в дълбокото. Скачаш. Започваш да разлистваш страниците ѝ и усещаш как историята те поглъща. Гмуркайките се, разбираш, че дъното още е неясно. В плен си единствено на мига, на тишината и на онази застиналост, в която няма нужда да мислиш за утре. В ума ти има място само за тук и сега. Да не правиш планове за бъдещето, да се наслаждаваш на момента, да цениш живота – звучи като някаква дзен философия, но когато прочиташ историята на Джоел и Кали, разбираш, че като всяко нещо, и това си има две страни.
Книгата на Холи Милър се отличава от повечето любовни романи. По-драматична е, по-сурова, по-открита. Заради сънищата на главния герой и страховете му от пророкуване сюжетът е покрит с пелена от мистика, загадъчност и ефирност, а умело подбраните думи на авторката внасят допълнителна доза нежност и чувственост. Темата за любовта често е била обект на разговор между велики мислители, затова не е странно, че в книгата така добре балансира философския оттенък на историята. Защото в основата на романа има два въпроса, които Холи Милър задава. Първият е, как би живял днес, ако знаеше какво те очаква утре? Дали животът е низ от случайности, дали всичко е в ръцете на съдбата и до каква степен можем да се намесваме в нейните планове – ежедневието на Джоел илюстрира отлично тези мисли.
Като романтичен читател обаче аз се вълнувах повече от втория ключов въпрос- на какво си готов в името на любовта? “Когато те сънувах” е история за голямата любов – онази, която срещаме веднъж в живота; която събира вечността в един миг и разтяга момента в безкрайността; която поставя щастието на другия като единствен и най-важен приоритет. Безкористна, чиста, предана. Влюбването на Джоел и Кали беше най-логичното и естествено начало на тяхната история, но пътищата на двамата криволичат – пресичат се в една точка, която може да бъде финал или начало. Зависи от гледната точка. А тази, която Джоел има, определено е по-различна и поставя в перспектива връзката му с Кали. Може би най-силният коз на Холи Милър е, че непрекъснато провокира читателя да се постави на мястото на нейните герои.
Историята върви плавно и лесно увлича. Има динамика, романтика, непредсказуемост и нотки на меланхолия – необичаен коктейл за любовен роман, но достатъчно опияняващ, за да задържи вниманието. Признавам, че онова чувство на обреченост, която завладява книгата в един момент, ми идваше в повече на места, затова не бих препоръчала романа, ако ви се чете нещо по-леко и лятно. Но пък от друга страна, въпреки сънищата на Джоел историята рисува един от най-реалните сюжети и запазва онази връзка с действителността, която много други романтични книги губят. Защото в живота не винаги всичко върви по план.
“Когато те сънувах” от Холи Милър е романтична книга, която много ми напомняше като усещане на “Светлината, която изгубихме”. Болезнено емоционална, но пък запомняща се и открояваща. Книга, която ни припомня, че е по-добре да си рискувал и обичал, отколкото да живееш в страх от любовта.
