5 книги, за които така и не успях да ви разкажа

by Хриси

Предизвикателството, пред което е изправен един книжен блогър, е това, че трябва да се научи да разпределя свободното време от свободното си време между четене на книги и писане за тях. Колкото и организиран да е човек, понякога просто не успява да отдели внимание на всяко заглавие, друг път не намира правилните думи. Нямам физически възможността да пиша за всичко, което чета, но реших да драсна няколко реда за 5 книги, за които така и не успях да ви разкажа.

„Жените, които купуват цветя“ – Ванеса Монфорт

„Жените, които купуват цветя“ от Ванеса Монфорт ни пренася в Мадрид, където ни среща с 5 жени – всяка от тях купува цветя от малка цветарница, а помежду им се оформя специално приятелство. Всяка минава през различен етап от живота и тълкува любовта по свой начин. Фокусът пада върху Марина, която още тъгува по своя съпруг, който е починал наскоро. Докато тя събира смелост да продължи напред и да осъществи пътуването, за което двамата са мечтали, животът я среща с Оливия – собственичка на цветарницата, и нейните редовни клиентки и приятелки. „Жените, които купуват цветя“ е пъстър роман, изтъкан от колоритни образи, разнообразни теми, много емоции и с всяка страница се разтваря като цветя – става все по-красив и омагьосващ.

„Последната миграция“ -Шарлот Макконъхи

Когато започнах „Последната миграция“ от Шарлот Макконъхи, много ми се искаше тя да е като „Където пеят раците“ (знаете, че ми е любима). И до известна степен желанието ми се изпълни – красив, нежен, ефирен стил на писане, коментирана темата за връзката между човека и природата, а чрез проследяването на пътя на застрашената от изчезване птица полярна рибарка ставаме свидетели на едно лично пътуване. Пътуване от ледените води на Гренландия към безкрайния океан – бягство от миналото и болката, която носи, устрем към едно утре, в което знаеш кой си всъщност и коя е твоята посока. Но за разлика от историята на Дилия Оуенс, тук по-скоро ме налегна меланхолията и тъгата, заради което може би леко се разминахме с книгата на Шарлот Макконъхи.

„Образована“ – Тара Уестовър

Определям „Образована“ от Тара Уестовър като книга с характер. Не е лесна компания, защото разказва история, която звучи толкова невероятно и странно за съвременните схващания и модерни разбирания на обществото, че първоначално не знаеш как да я приемеш. А всъщност е реална, истинска и вдъхновяваща. Тара Уестовър е родена в семейство на мормони и като такава се подчинява на правилата на баща ѝ. Израства в дом, в който човек не ходи на лекар, когато се разболее, не посещава училище, защото там манипулират мозъците на децата, и живее в изолация от външния свят. Колкото по-голяма става, толкова повече нараства любопитството на Тара да научи какво има отвъд границите на познатото – някъде, където гневните изблици на баща ѝ и ударите на брат ѝ са далеч и не съществуват. Започва да работи, да чете, да се образова сама, да ходи в колеж и стига до Кеймбридж. Знанието отваря очите на Тара, но затваря вратата към родния ѝ дом, където остава неразбрана. Посланието на „Образована“ е изключително силно – образованието е необходимост и човешко право, от което никой не бива да е лишен, а учението е най-дългият, вълнуващ, пъстър и интересен път, по който можеш да поемеш.

„Зелени светлини“ – Матю Макконъхи

Матю Макконъхи издаде книга – голяма част от дамите от цял свят се втурнаха да я четат (това е Матю Макконъхи, за Бога!), в това число и аз. „Зелени светлини“ определено не беше това, което очаквах – казвам го без негативен нюанс в думите ми. Бях се подготвила за историята на една звезда, грейнала в Холивуд, но всъщност получих нещо по-лично – дневник със спомени, преживявания, сурови житейски уроци, приятелски съвети и скъпи моменти, белязали пътя на една толкова ярка личност. Дали ми се искаше да науча малко повече за славата и как са се случвали нещата зад кулисите – да. Но пък Матю Макконъхи компенсира с необикновена лична история, в която разказва за семейството си и странната връзка с баща си, за влиянието, което детството му е оказало по-късно, за изкушението да се плъзнеш по ръба на острието и да тестваш лимитите, за запознанството със съпругата му, с която са заедно и до днес, за желанието му да излезе от клиширания образ на красивия мъж в романтичните комедии и да се заеме със сериозни роли. Всичко това той събира в нещо като дневник, а страниците изпъстря с бележки, напъствия и изводи, някои от които е извел по трудния начин. „Зелени светлини“ определено е любопитна книга.

„Това не е краят“ – Рошел Уайнстийн

Знаете ме каква съм романтична душа, затова когато видя заглавие в този жанр, бързам да надникна. „Това не е краят“ от Рошел Уайнстийн беше трудна история – свръхемоционална, болезнена, като открита рана. Въвлича ни в един любовен триъгълник, в който всъщност няма добри и лоши, правилни и грешни. Читателят става свидетел на една необикновена житейска ситуация, в която се намират героите и в която всеки избор се превръща в морална дилема. История за любов, приятелство, лоялност, за доверие и прошка, за скръб и опрощение, за ново начало.

 

Leave a Comment