Две са големите книжни събития, които могат да развълнуват и трогнат всеки библиофил у нас – коледния панаир на книгата и пролетния базар. С последния ден на месец май откриваме именно второто книжно изложение, на което се събират читатели, издатели и хора, които са се посветили на вярна служба на литературата. От момента, в който книгохоликът чуе “книжен панаир”, сякаш лампичката му светва и скорострелно минават през ума му куп мисли. Ето 5 от тях.
Трябва да си направя списък
Като се има предвид, че прекарваме времето си основно с нос, заровен из страниците на някоя книга, човек би казал, че книгохолиците сме едни разумни хора – вдъхновени от прочетенето и натрупали знания на гърба на любими герои и автори, се очаква от нас да следваме без проблем здравата логичната мисъл и да познаваме предимствата на добрата организация. До известна степен това е така. Когато стане ясно, че ще има книжен панаир, сядаме да си направим списък, в който слагаме всички желани заглавия – някои нови, други – по препоръка, трети ще се купуват за подарък и т.н. Не че ако пропуснем нещо, няма скоро да се отбием през книжарницата, но някак това хвърчащо листче хартия ни дава стабилна основа, на която да стъпим. Такива списъци наистина същестуват – свидетели потвърждават, че са ги виждали да се показват между щандовете, но от момента, в който читателят стъпи на панаирна земя, броят на желаните заглавия нараства скорострелно, а предварително набелязаните заглавия стават малцинство в сравнение с импулсивните книжни покупки.
Още не си изчел всичко от предишния панаир
Безспорен факт. На всеки е известно, че книгохолиците имаме навика да се запасяваме с истории за четене. Страхът, че ще останам без книги, си има даже термин – абиблиофилия. Но сме свикнали да живеем с тази диагноза и сме приели състоянието с всичките му пространствени и времеви предизвикателства. Подобни кули от книги обикновено събуждат противоречиви чувства. От една страна, дават ти спокойствие, че дори сега да затворят всичко (да, вече се е случвало), имаш запаси от истории, с които да запълниш времето. От друга, отключват усещането за тревожност и един куп въпроси държат вратичката за него открехната: кога ще си прочетеш книгите, къде ще сложиш новите, редно ли е да отделяш още пари… За да се спасите от подобни стресови ситуации, най-добре грабнете един роман от купчината и избягвайте в друг свят.
Какво ново?
След като сме установили, че ще има панаир, приели сме факта, че купчината с книги за четене никога няма да намалее, и сме решили, че ще правим списък, идва ред да се огледаме с какво ще запълним вълшебния лист, който ще носим с нас. Издателите непрекъснато вадят нови заглавия, но като знаят, че им предстои среща с читателите, решават да се раздадат максимално и всеки иска да направи добро впечатление. За да се информирате за всички предстоящи книги, които ще излязат за панаира, можете да следите страниците на издателствата в социалните мрежи, да проверите в сайтовете им дали има нещо ново в рубриката “Очаквайте”, да се посъветвате с други запалени книгохолици като вас.
Само ще разгледам
Като споменахме друг свят, не е тайна, че на книгохолиците действителността ни е тясна. Затова обичаме да се ширим из необятното пространство на литературата, където всичко е възможно и въображението не налага ограничения. Също толкова имагинерно звучи фразата “Само ще разгледам” от устата на един запален читател. Обикновено хората, които я изричат, вече са в най-дълбоката фаза на своя книгохолизъм и са свикнали да се самозаблуждават. Защото нека бъдем реалисти (само за момент) – изкушението от редици нови и неразгърнати книги, обещанията за пътувания, преживявания и емоции, ароматът на мастило и нежният допир на хартията са достатъчен мотив за всеки читател да наруши даденото пред себе си (и близките му) обещание и да замени “Само ще разгледам” със “Само ще отскоча до банкомата”.
Откъде пари за още книги?
Този въпрос измъчва книгохолиците от най-ранни времена. След хиляди проучвания, експерименти, научни трудове, още прочетени книги с идеята да открием отговор, такъв все още липсва и всеки се спасява самосиндикално.
П.С. Материалът е написан на трезва глава, но с чувство за хумор – да не се приема твърде насериозно.
