„Френското булчинско магазинче“ – Дженифър Дюпий

by Хриси

Отгръщам първата страница на „Френското булчинско магазинче“ от Дженифър Дюпий с идеята да се разсея от обичайните грижи, които ежедневието ми поднася. Очаквам забавен чиклит с розов привкус, но получавам роман за брака и връзките – далеч не толкова хумористичен и сладък, колкото се бях подготвила. И не, не се оплаквам – най-много обичам книгите да ме изненадват приятно.

„Френското булчинско магазинче“:

  • Автор: Дженифър Дюпий
  • Жанр: Дамска проза
  • Страници: 312 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Сиела

Лариса се завръща в родното си градче и се настанява в къщата на леля си – място, което пази много скъпи и щастливи спомени. В живота ѝ цари хаос – разделила се е с половинката си, защото не е сигурна, че са подходящи един за друг; майка ѝ се бори със заболяване, което всеки ден увеличава дистанцията с нея; изправена е на кръстопът и търси отговор на въпроса коя е и какво иска. Докато са я налегнали тези тежки мисли, тя минава покрай малкото булчинско магазинче и решава само да надникне – да се разсее от проблемите. Какво толкова може да се случи? Но после всичко се обърква – Лариса се оказва със сватбена рокля, уредена дата за сватбата и ретро автомобил, който ще я отведе до църквата. Има само един проблем – липса младоженецът. Докато се чуди как да се измъкне от мрежата от лъжи, която е изплела, тя се обръща за помощ за ремонта на къщата към приятел от детството – Джак, който също си има сериозни проблеми със своята съпруга. Полека лека къщата се оправя, но дали същото важи за живота на Лариса?

Сърдечна, трогателна, колоритна – така бих описала“Френското булчинско магазинче“ от Дженифър Дюпий. Историята увлича с оригинално начало – кой нормален човек си купува булчинска рокля преди да си е намерил половинка за сватбата? Но хумористичното и нестандартно въведение е само първата стъпка към едно емоционално пътуване на главната героиня към себе си в търсене на отговор на въпроса коя е всъщност, какво иска от живота и какво е за нея любовта. Романът поема в различна посока и се превръща в разказ за брака и любовта, за щастието да откриеш човека, с когото да поискаш да прекараш остатъка от дните си, за нужните съставки на стабилните и хармонични взаимоотношения, за компромисите като необходимост, но и като враг.

Дженифър Дюпий заплита няколко романтични нишки, за да ни покаже различните пътища на любовта. Харесаха ми посланията на книгата. От една страна, авторката набляга на обета, който двама души си дават в сватбения ден – обещанията да се подкрепят в добро и зло, да споделят щастието, но и да са си опора в трудните моменти се отразяват във взаимоотношенията между родителите на Лариса. От друга страна, повдига въпросът кога е редно да приемеш горчивата истина, че един брак не върви? Докато четем историята на Джак и Холи, получаваме полезен и важен урок – любовта не трябва да е трудна, не трябва да е на сила и не търпи да я залъгваш. Наблягаше се на идеята, че ако някои истории имат щастлив край, то в други героите слагат точка на своята приказка, за да започнат да пишат нова и в това няма нищо лошо. Имаме и разказ за неосъществената любов – онази, която по стечение на обстоятелствата е изпуснала своя шанс, но това не я прави по-малко значима за хората, които са имали възможността да я срещнат.

По един или друг начин всеки от нас е сам на този свят. И единственото разковниче е да намериш някого, за когото да се грижиш, да направиш живота му поне мъничко по-хубав. И тъкмо в това е тайната на брака: да сте уязвими, но заедно.

С историята на Лариса пък се поставя темата за очакванията на обществото и разбиранията за брака. Някои държат на голяма сватба и пищно тържество, а други не изпитват необходимост да следват старите традиции и да държат разписан документ, който да потвърждава обичта им. Два съвършено различни възгледа, които на фона на голямата картинка нямат толкова съществено значение. Защото най-важното е да намериш човека, с когото да споделяш вчера, днес и утре.

„Френското булчинско магазинче“ е и роман за семейството, за връзката между майка и дъщеря, за подкрепата на близките ни, за изпитанията, които срещаме по пътя си, за изборите – дали да си активен участник, или страничен наблюдател в нечий живот, за приятелството. Единственият ми проблем с книгата беше по-скоро свързан с темпото, което ми се стори неравномерно и леко хаотично заради колебанието между хумористичната ситуация, в която се е поставила Лариса, и сериозността на проблемите, с които се сблъскват героите в романа.

Такъв е кръговратът на живота – непредвидим, неподбиращ и все пак понякога опрощаващ.

Така или иначе, бих казала, че „Френското булчинско магазинче“ е увлекателен и интригуващ роман, който си струва да прочетете. Дали ще се смеете, или ще плачете на него – зависи от какъв ъгъл гледате историята, но със сигурност ще запомните, че най-важно е да обичате и да бъдете обичани.

Leave a Comment