Да или не: книжен комфорт?

by Хриси

Някои читатели са почитатели на конкретен жанр и четат единствено такъв тип литература, докато други обичат да експериментират и се радват на по-разнороден вкус. Общото между двете групи е, че всяка има някаква зона на книжен кофморт – при едните е по-стеснена, при другите се шири в книжното пространство. В нея читателят се чувства сигурен в избора си на книга и предполага, че ще му допадне още преди да се е потопил в историята. Има нещо изключително удовлетворяващо в това да стоиш в тези граници, които сам си си поставил – там е уютно, спокойно и опасността от разочарование е по-малка.Но винаги го има онова гласче, което нашепва „ами ако…“. Да излезете ли от зоната на книжен комфорт?

Да: Разширяваш хоризонти

Читателите са пътешественици – колкото повече страници са изминали, толкова повече свят са разгледали. У дома винаги е най-хубаво, затова няма нищо лошо да си имате любими автори или жанрове, към които да се завръщате, когато изпитате потребност. Но през останалото време нищо не пречи да съберете мислено багажа и да тръгнете на експедиция из непознати територии. Някои книги могат да ви харесат, други може би няма да са по ваш вкус, но без да опитате няма как да знаете. И независимо от резултата – задоволителен или не, никой не може да ви отнеме впечатленията, познанията и уроците, които добрата и не толкова добрата книга ви носи. С тях разширявате хоризонтите си.

Не: Трудно се вписваш

Читателите сме по-интровертни личности – и в реална среда, и на хартия ни трябва известно време, за да се настроим и да се отпуснем. Проблемът е, че измерено в книги, времето за нас никога не стига, защото винаги има един безкраен списък, който ни преследва и по който неуморно работим – непрочетени заглавия, които се трупат безспирно. Затова когато излезеш от зоната си на комфорт и ти е трудно да се впишеш, това означава, че темпото, с което се работи върху този списък рязко се забавя. Спада продуктивността, а с него и чувството за удовлетворение и все повече се питаш „Защо изобощо се захванах?“.

Да: Намираш нови любими книги

Пролетта е сезонът на ягодите – сладки, червени, ароматни и сочни, те са най-любимият ви плод. Толкова ги обичате, че заминавате да живеете в мечтаната страна Ягодания, където се отглежда и се яде само този плод. В началото всичко е чудесно – ягодите са вкусни, опитвате най-различни десерти с тях, на ягодова вълна сте (от покривката на масата до изтривалката пред входната врата). Но в един хубав момент еднообразието ви идва в повече, вече не ви се услажда толкова, става скучно и безвкусно, докато случайно не дочувате, че някой е внесъл контрабандно боровинки и някак се домогвате до тях. Тогава разбирате, че може да имате повече от един любим плод. Подобна е ситуацията с книгите – със сигурност в зоната на книжен комфорт (вашата Ягодания) се чувствате най-добре и романите ви се струват „най-сладки“, но пък представете си колко още вкусове има, които не сте опитвали. Бъдете чревоугодници и си угаждайте с нови жанрове и автори – някъде сред тях се крие следващата ви любима книга!

Не: Сравняваш новата и старата връзка

Неведнъж съм казвала, че четенето на книги е като влюбването – пеперудите в корема, когато започваш нова история; емоциите, които те връхлитат, докато четеш (смях и сълзи понякога се редуват); доверието, което инвестираш в един непознат автор и неговия роман. Но идва момент (някъде към последната страница), когато пътищата ви се разделят и поемате в различни посоки. Решавате да започнете нова връзка и посягате към книга, която звучи различно, вълнуващо и интересно. Само че още в началото се изкушавате да правите сравнения: предишната беше с по-забързано темпо, героите ви харесваха повече, действието се развива през зимата, а вие сте фен на лятото. Не правете това. Очевидно старата любов още ви държи и не сте готови да погледнете с ясен поглед предимствата на новата ви връзка, тоест книга. Останете в зоната на комфорт, докато не се почувствате готови да оставите предразсъдъците и критиките у дома и наистина да дадете шанс на вашата нова любов.

Да: Опознай читателя в теб

Пътят на себепознанието е дълъг и криволичещ, но обогатяващ и удовлетворяващ – по същия маршрут се движи и читателят. Колкото по-разнородни книги четете, толкова по-лесно може да прецените в компанията на кои се чувствате най-добре, с кои нямате проблем и кои ви дразнят. Ще знаете дали сте емоционален читател, който рони сълзи, когато авторът убие главния герой, дали сте почитател на отворения финал, за да дописвате мислено историята с ваш край, и ще се ориентирате какви теми и сюжети ви привличат или отблъскват. Няма как да получите отговорите на вашите въпроси, ако не излезете от зоната на книжния комфорт.

А сега сериозно. Когато преди време открих колко много харесвам романтични истории, изчетох един куп такива и без проблем засищах читателския ми глад. Първоначално идеята да посегна към друг жанр ме стресираше – как да знам дали ще ми хареса? Но именно това му е хубавото – очакването, гмуркането в неизвестното. И нали казват, че апетитът идва с яденето… След като прочетох няколко романа, които постепенно ме отдалечаваха от познатата територия на любовния жанр, осъзнах, че този тип книги засищат друг лакомник – читателят, който е гладен за нови истории, за преживявания, за случки, вдъхновени от действителни събития, за сюжети от миналото и от бъдещето, за различни емоции – сладки и горчиви, за знание. Започнах по-често да излизам от зоната на книжния комфорт – понякога се връщах разочарована и романтичните книги ме прегръщаха утешително, но все по-често се случваше да съм заредена, щастлива и изпълнена с вяра. Защото там има цял един свят, този на литературата, който чака да бъде разгледан от мен! 

Leave a Comment