„Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

by Хриси

Чаках с голямо вълнение срещата ми с Ади Лару. Забелязах, че откакто излезе на английски, тя не спираше да покорява сърца и да оставя трайни отпечатъци в читателските души, въпреки страховете ѝ, че никъде не оставя следи. Изчаках търпеливо българския превод, който всъщност стана готов доста бързо (знам колко труд коства на издателството), и така приветствах  „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб още в първия ден на своя книжен дебют у нас. И от книга за момиче, което бива забравяно от другите, се превърна в роман, който не може да бъде забравен!

„Невидимият живот на Ади Лару“:

  • Автор: В. Е. Шуаб
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 560 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 2 основни
  • Издателство: Емас

Аделин живее във Франция в началото на 18 век. Тя мечтае да види света отвъд границите на бащината къща и малкото градче, в което е израснала, но порядките на времето, разбиранията на обществото и убежденията на семейството ѝ не го позволяват. Нещо повече – тя е обречена да влезе в брак без любов и да се лиши не само от мечтите си, но и от свободата си. Затова Аделин сключва сделка с бога на мрака – залага душата си в замяна на дълъг живот, така че да има възможност да изпълни всичко, което някога е искала, а когато му се наслади и се измори, той да вземе обещаното. Но в своята неопитност пропуска уловката в „ситния шрифт“ – богът наистина ѝ подарява безсмъртие, но я лишава от възможността да бъде запомнена от хората, като ѝ отнема дори собственото ѝ име. Така Ади започва своето призрачно пътешествие през годините, които се превръщат във векове – става свидетел на войни, открития, на значими моменти в историята на света. Но винаги сама, защото малко след като срещне някого, той забравя за нея и я изтрива от съзнанието си. Докато един ден, след като вече 300 години се е скитала, Ади не попада на човек, който я вижда и помни – Хенри. С него може да прави уговорки за утрешния ден и планове за седмицата, да изгради дом и се отпусне в прегръдките му. Само че щастието ѝ има краен срок и той наближава…

Спомените са застинали неща, мислите са по-свободни. Те се изтръгват от корен, разпространяват се и се вплитат, откъсват се от първоизточника. Находчиви са и упорити, и вероятно отзивчиви.

Когато започнах да чета „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб, взех няколко листа, за да си пиша бележки – имам понякога такава практика да си водя записки, за да не пропусна нещо важно при ревюто. Разбрах, че този път системата няма да работи, защото на всяка страница откривах нещо, което ме впечатляваше и изумяваше; което потвърждаваше колко талантлив автор е В. Е. Шуаб и колко умело борави с думите; което правеше портрета на Ади Лару още по-плътен, ярък, жив, така че имах чувството, че тя стои до мен, докато разлиствам нейната история. Зарязах записките и просто попивах всичко, което авторката и нейната героиня искаха да ни разкажат.

Какво е човекът без диря, запазена след него?

„Невидимият живот на Ади Лару“ е завладяваща, оригинална, проникновена история, която дава отговор на един вечен въпрос „Какъв е смисълът на живота?“. Смисълът е да откриеш човека, който да те вижда, а не да гледа през теб; който да те обича и подкрепя при взимането на най-трудните ти решения; с когото да споделяш мързеливи следобеди, първи впечатления, мечти и планове за бъдещето, мигове на блажено безвремие във вашия микросвят. Смисълът е да си вдъхновение за някого – дали става дума за муза на творец, или за обикновен човек, който не може да те изкара от мислите си, няма значение, защото важното е, че вече си оставил някакъв отпечатък там в негово съзнание. Смисълът е в самия живот – да го живееш, да го пълниш с картини от пътувания, със съкровени моменти, със спомени за открития и първи преживявания, с карти на извървяни пътища и навъртян километраж от емоции. Ади Лару залага душата си именно за всичко това, но разбира се, плаща и висока цена.

Запазена тайна. Оставена диря. Първият ѝ отпечатък върху света дълго преди да разбере истината. че идеите са по-необятни от спомените и копнеят, търсят място да пуснат корен.

Животът на Ади Лару наистина е изключително разнообразен и пъстър, но е и много самотен. Макар с времето да се учи да приема тази самота и да се отпуска в хладните ѝ прегръдки, все пак скиталчеството и невъзможността да създаде дом носят характерно чувство на неудовлетвореност, незавършеност и горчивина. Виктория Шуаб изгражда историята си върху основата на контрастни двойки – читателят се наслаждава на омагьосващия танц на мрак и светлина, любов и омраза, истина и лъжа, минало и настояще, и всъщност става ясно, че всичко има две страни, които са в непрекъсната борба за противовес. А това е пряко обвързано с факта, че хората имат склонност да искат неща, които не могат да имат, и проявяват алчност за щастието във всичките му мерни единици. Люк – богът на мрака, демонът, който има силата да си играе и да отнема човешките души, се възползва именно от тази слабост.

Който живее дълго, се научава да чете. Разтваря хората като книги, вижда подчертаните пасажи и думите, скрити между редовете.

Но Ади Лару има силен и борбен характер, научила се е да бъде търпелива и прозорлива, което ѝ помага да открива вратички там, където другите виждат единствено четири задушаващи стени. И тук се намесва ролята на изкуството, което Виктория Шуаб вплита в историята си по изключителен начин. Темата за непреходността на творбата, за нейната устойчивост на ерозията на времето и способността ѝ да носи белезите на своята епоха, за безсмъртието на творците и признанието, което получават, се коментира още от училище, когато все търсихме отговора на въпроса, какво е искал да каже авторът. А всъщност Виктория Шуаб фокусира вниманието ни върху по-важни въпроси – защо е искал да го каже, как го е казал и кой го е вдъхновил. При нея акцентът не пада върху твореца, а върху неговата муза, без която творбата не би могла да същестествува.

И ето какво е разбрала – може без храна (не слабее). Може без топлина (студът не я убива). Полудява обаче, ако живее без изкуство, без удивление и красота. Знае го от опит. Необходими са ѝ истории. Те са начинът да запази себе си. Да остави спомен. И да забрави. Историите имат различни лица – нарисувани с въглен, изпети в песен, разказани във филми или в рими. И в книги. Книгите, разбрала е, са начин да изживееш хиляди животи – и да си набавяш сила за един много дълъг живот.

В романтичен аспект „Невидимият живот на Ади Лару“ също има много какво да предложи. От една страна, присъства елемента на обречената и невъзможна любов, която с драматизма си и товара на изтичащото време стъпва още по-тежко върху читателското сърце, изсмуквайки въздуха от гърдите заедно с надеждата, че нещо може неочаквано да се промени. От друга страна, имаме една токсична връзка, която показва тънката граница между любов и омраза, заблудата, че привличането и утехата са равнопоставени на дълбока преданост и чистосърдечност. Хареса ми, че авторката непрекъснато ни провокираше и ни включваше в дебати чрез диалозите между героите и ситуациите, в които ги поставяше. Предизвикваше ни сами да открием истината, която отговаря най-добре на нашите представи за добро и зло.

Щастието е кратко, а историята е вечна. Всеки иска да го запомнят.

Можем още много да говорим за „Невидимият живот на Ади Лару“ – за вярата и божественото, за историята като съкровищница, която пази постиженията на човечеството, за авантюризма и избора да посрещаш изгрева на ново място, за свободния дух, за философските тълкувания на битието, за екзистенциалните въпроси, които движат колелото на живота, за връзката със семейството, за мрачния призрак на депресията, за прибързаните сделки, за грешките и уроците. Но би било изключително егоистично от моя страна, да ви отнема удоволствието да откриете сами всеки един от тези елементи в книгата, да усетите магията в писането на Виктория Шуаб, красотата на думите, с които борави, да катерите върха към тази съвършено планирана кулминация в романа, да се срещнете лично с Ади Лару, а тя да ви подаде ръка и да ви разкаже своята приказка. Приказка, която ви гарантирам, че дълго ще помните!

Leave a Comment