Ако сте почитатели на мрачни и заплетени трилъри, от чиито страници се долавя онзи хладен, призрачен повей, обещаващ, че нещо необратимо и страшно ще се случи, то със сигурност сте фенове на скандинавските автори и техните творби. Към колекцията от вече познати и утвърдени имена, добавяме едно ново – на Джени Лунд Мадсен, а книгата, с която може да се насладите на писателския ѝ талант, е “30 дни мрак”.
“30 дни мрак”:
- Автор: Джени Лунд Мадсен
- Жанр: Трилър
- Страници: 372
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Lemur
Хана е датска писателка, а кариерата ѝ се намира в застой – романите, които пише, не се купуват и се четат все по-малко. В комбинация с еднообразното ѝ ежедневие и липса на активен социален живот, тя потъва все по-дълбоко в прегръдките на самотата. Докато един случаен облог с неин колега не обръща ситуацията – може ли наистина надарен писател като нея да напише типичен криминален роман само за 30 дни? Тя е убедена, че задачата е елементарна. Още повече, че за провеждането на експеримента ще замине на място, което да я вдъхнови с атмосферата и пейзажите си. Но вместо да пише за престъпления и убийци и да си измисля следователи и детективи, Хана се оказва в центъра на реално убийство. Тръгвайки по следите на престъпника, тя се надява да разплете мистерията и да получи сюжет за книгата си. Но отговорите, които открива, ще повлияят не само на нейната история, но и на тази, която принадлежи на местните. Стари тайни изплуват от миналото, за да раздадат справедливост и да отмъстят. Какъв ще е финалът?
“30 дни мрак” беше един успешен читателски експеримент от моя страна. Скандинавският ноар все още ме респектира и има още много да чета, за да се запозная по-отблизо с особеностите му, но пък видях, че става дума за дебютен роман на датска сценаристка и това ме заинтригува. Опитът ми с автори, които преди това са били сценаристи или журналисти, показва, че това са хора с модерно мислене и оригинален подход, с талант (някои повече, други по-малко) да разказват интересни и любопитни истории. Джени Лунд Мадсен е сътворила един непредсказуем, грабващ и мрачен трилър, който определено ти влиза под кожата и те кара да разсъждаваш в малките часове на нощта какво ще се случи с героите и кой е убиецът в историята.
Книгата започва провокативно още с началото си, когато един писател на висока литература спори с такъв, чиито творби отговарят на масовия вкус, какво изисква работата на първия и каква стойност има тази на втория. Дискусията продължава косвено и в продължението на книгата и ми се струва, че авторката поддържа главната си героиня, като показва нагледно, че можеш да напишеш добър и стойностен роман, който да бяга от клишетата и да разчита на оригиналност, изобретателност и стил. Дръзкият подход на Джени Лунд Мадсен личеше и по-нататък при изграждането на образите и даването на трибуна на персонажи, които както в реалния живот, така и на хартия все още срещат критичен и скептичен поглед. Новаторското в нея е комбинирано с класика, на която лежи един трилър – всяко престъпление е обвързано с мотив. В конкретния случай се връщаме към омагьосания кръг на омразата и отмъщението – спирала, която ако не бъде прекъсната, може да продължи до безкрай.
Стори ми се доста интересно, че още в началото на книгата авторката сама посочва трите задължителни елемента на един силен криминален сюжет – да започва ударно, да подхвърля фалшиви улики, които да изместват фокуса от истинския престъпник, и елемент на изненада. След като бе задала тези опорни точки, признавам, че се водих от тях и гледах подозрително всеки герой, независимо главен или епизодичен. Но нищо не можеше да ме подготви за развръзката, която се криеше в края на историята. В този ред на мисли, Джена Лунд Мадсен е изпълнила перфектно рецептата, използвайки всяка от трите ключови съставки.
Забелязах, че подобно на останалите скандинавски трилъри тук историята също бе обърната до известен степен навътре към водещия образ – в нашия случай Хана. Разкодирането на нейния сложен характер бе обвързано със сенките, които преследваха и помрачаваха нощите ѝ. Уважавам много скандинавските автори, че показват как всеки човек има светла и тъмна страна – никой не е перфектен, а всичко е въпрос на баланс и вътрешни битки, които човек понякога печели, а друг път губи.
Хареса ми колко добре Джени Лунд Мадсен бе пресъздала атмосферата – онази застиналост, студ и плашеща тишина, които сковават и намекват, че на острова мракът пропълзява и краде не само от деня на местните, но и от техните души. Като стил бих казала, че сценаристът в нея добре диктуваше как да опише и да пресъздаде даден епизод, особено ако той е с по-силен емоционален заряд и има ключово значение за сюжета. Авторката пише стегнато, директно и не се притеснява да се рови в най-тъмните кътчета на човешката душа.
“30 дни мрак” от Джени Лунд Мадсен е провокативен, дързък, увлекателен роман, в който доброто и злото, денят и нощта са в непрекъсната борба. Но независимо каква територия успява да завладее мракът, светлината винаги намира начин да пробие и да донесе със себе си надежда за отгръщане на нова страница. На ново начало.
