5 въпроса, които всеки книгохолик е чувал поне веднъж

by Хриси

Книгохолик – необикновено създание, което през по-голямата част от времето стои със заровен нос в някоя книга. Обикновено тогава не обича да го притесняват, а ако някой дръзне да прекъсне свещения процес на четене и медитация, то става раздразнително. Пие по много кафе или чай, обича да строи крепости от книги (нарича ги библиотеки) и общува най-добре със себеподобни на някакъв странен език, който включва препратки към истории, жанрове, автори и всякакви литературни и читателски специфики. Логично, нормалните хора (но какво е нормалността все пак…) гледат на него с подозрение, изненада и понякога с доза скептицизъм. И имат въпроси. Много въпроси, но аз ще се спра на 5 от тях.

Кога намираш време за четене?

Въпреки всеобщата заблуда, че книгохолиците прекарват денонощието в четене и малко сън (за да имат сили за още четене), искам да отбележа, че ние сме функциониращи хора с ангажименти и отговорности, с работа и задължения, със семейства и близки, на които обръщаме внимание. Готвим, чистим, пазаруваме (не само книги), излизаме, ходим на кино или на театър (поне преди, когато това беше възможно), срещаме се с приятели – накратко, нашето ежедневие е също толкова натоварено, колкото и на останалите. За да намериш време за книгите, четенето трябва да е с приоритет и да го включиш в графика. Половин час сутрин, откраднати минути вечер – всичко е въпрос на навик и рутина. А ако не знаеш откъде и как да започнеш, съветвам да погледнеш в „Атомни навици“.

Какво ги правиш тези книги?

Винаги се изкушавам да отговоря „Ям ги“. И до известна степен не е лъжа, защото книгите са храна за душата – колкото по-дълго си на диета и не си позволяваш думи и сюжети, които ти се услаждат и задоволяват апетита, толкова по-сърдит и неразбран ставаш. Но за да бъда коректна, ще си призная – ами чета ги. Всеки книгохолик е колекционер на истории, а стойността на изданието не се измерва само в пари. Кое заглавие пасва на колекцията и кое е по-вероятно да бъде отхвърлено, е субективно решение, което се влияе от различни фактори – жанрова принадлежност, емоционално въздействие, стил на писане и т.н. Може да минат години и една книга да е все така скъпа, колкото е била в деня на първия ѝ прочит или дори повече. За някои читатели разделите с екземпляр от колекцията са трудни, за други необходими поради липса на място, а за трети – възможност да потърсят още книжни съкровища.

Коя е любимата ти книга?

Обикновено гледам няколко секунди с недоумение какво ме питат и после като математическа формула започвам да разбивам въпроса на по-малки съставни части: в кой жанр, от кой автор, днес, този месец или въобще? Книгите са океан – понякога имаш отчаяна нужда да се гмурнеш надълбоко и да заглушиш света около теб, друг път си в настроение да изследваш и проучваш нови хоризонти, а понякога просто ти се иска да се пуснеш по течението и да се носиш по повърхността. За всеки повод има различна книжна екипировка и всяка ти е любима, защото те кара да се чувстваш добре и отговаря на това, от което имаш нужда. За конкретния момент тя ти е най-любима.

При такова хубаво време как ти се стои вкъщи?

Ама как вкъщи?! Всъщност може да сме на върха на планина или в страна на хиляди километри, може да се наслаждаваме на слънцето на някой плаж или да се губим из улиците на космополитни градове. Едно е сигурно – докато четем, никога не си стоим просто вкъщи. Пътуваме напред и назад във времето, тестваме границите на пространството и огъваме невидими бариери. Четем на открито в парка, в градския транспорт, в кафето, пред училище, в обедната почивка, у дома на дивана, преди лягане в леглото, когато вали или когато е слънчево. За нас не е важно къде четем, а какво – ако историята е достатъчно добра и е успяла да ни погълне, то да, стои ни се в нейната компания и друга извън нея не ни трябва.

Защо четеш книгата, като има филм?

Плава си „Титаник“ най-спокойно в Атлантическия океан и изведнъж пред него айсберг. Съдейки от размерите на ледената маса и бързите действия на екипажа, би трябвало корабът да успее да я заобиколи, но под водата се крие солидно количество лед, което се оказва фатално за 1502 души. Филмът е като айсберг над водата – грабва вниманието, изглежда внушително, разказва история, но тя е недовършена. Книгата е всичко, което се крие под водната повърхност – предисторията, психологията на образите, драмата в кулминацията, недовършените изречения, тежките паузи, в които тишината се облича в думи. Да избереш филм пред книга е като да си купиш нова машина и да я включиш да работи, без да погледнеш упътването – вероятно все някак ще я подкараш, но със сигурност ще има куп неща, които си пропуснал, а са били важни. И макар напоследък литературата да е сред най-големите музи на киното и филмовата индустрия, проведен от мен експеримент през последните месеци (гледах „Дамски гамбит“, „Бриджъртън“, „Firefly lane“ – все сериали по книги) потвърди първоначалната ми хипотеза – филмът е удоволствие, а книгата – смисъл.

1 comment

Ирена Кьосева 21.04.2021 - 0:22

Прекрасно написано! Сякаш прочетох собствените си мисли:)

Reply

Leave a Comment