„Любов и маслини“ – Джена Еванс Уелч

by Хриси

Знаете ли как са изглеждали домовете на минойците? А как е изчезнала Атлантида? Защо къщите в Санторини са боядисани в бяло и синьо (не, не е само защото бялото пази повече от силното слънце)? Можете ли да познаете средната възраст на едно маслиново дръвче? Не, това не са въпроси от викторина, а част от любопитните факти, които подкрепят историята в „Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч. История, която е толкова лесно да обикнеш.

„Любов и маслини“:

  • Автор: Джена Еванс Уелч
  • Жанр: YA, тийн
  • Страници: 400 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ибис

Олив е талантливо седемнадесетгодишно момиче, на което му предстоят важни решения, като например къде да следва и каква специалност да избере – тази, която гаджето и приятелите ѝ очакват, или тази, която отговаря на истинската ѝ страст – изкуството. Всякакви планове и важни решения са стопирани от неочаквана покана – бащата на Олив, когото тя не е виждала от 9 години, я кани на остров Санторини, за да му помогне в нов проект. Въпреки първоначалните протести, тя заминава, натоварена с голям куфар, кутия с 26 неща, които татко ѝ е оставил, когато ги е напуснал, и един куп въпроси. Следващите дни са низ от събития и вълнения, от приятелства и открития, от разходки и спиращи дъха залези. Компания през цялото време ѝ прави чаровния Тео, който насърчава Олив да зададе най-важният въпрос – коя е тя и какво иска всъщност? Докато връзката между Олив и баща ѝ укрепва и те се опитват да разплетат древна загадка, приятелството ѝ с Тео процъфтява в нещо по-голямо, а тя намира отговорите, от които толкова силно се нуждае.

Отдавна не бях чела тийн роман, макар че „Любов и маслини“ е много далеч от обичайната колежанска драма и всякакви сладко-наивни възгледи за живота, които имаме навика да пазим ревностно, когато сме по-малки.  Може би затова, докато го четях, забравих жанровата му принадлежност. Джена Еванс Уелч е написала наистина страхотна книга, в която с удоволствие се губиш, запленен от героите и всичко, което те споделят. А в „Любов и маслини“ е още по-хубаво, защото страница след страница се разхождаме из лабиринта от улички на Иа, остров Санторини; усещаме парещото слънце, средиземноморския бриз, аромата на вкусна гръцка храна, примесен с усещането за простор, свобода и възможности. Гмуркаме се на морското дъно с надеждата да открием доказателство за един потънал в забрава мистичен свят, за който само сме чували, и макар да не откриваме пинче, което да ни сочи къде точно се е намирала Атлантида, намираме нещо по-ценно – прошка, обич, приятелство, любов.

„Любов и маслини“ е награжда това, което Джена Еванс Уелч постигна в „Любов и джелато“, а то не бе никак малко. С историята на Олив ни пуска в дълбокото и разглежда още по-внимателно ефекта, който разводът и раздялата на родителите имат върху децата, и как чувството, че са те изоставили, рефлектира (понякога съзнателно, друг път не) върху всеки следващ избор. Олив бе свикнала да живее с разочарованието и предаденото доверие, криеше себе си зад фалшива маска, която ѝ помагаше да се впише, но ѝ пречеше да изразява себе си. В старанието си да се дистанцира от спомените си и от болката, която идваше с тях, тя забравяше коя е в действителност, а това се оказа още по-плашещо и объркващо. Пътуването до Санторини се оказва пътуване към истинското ѝ Аз. Бонус – носи вълненията и трепетите на първата голяма любов, натоварено е с планове и възможности за бъдещето, с нови цели и мечти.

„Любов и маслини“ е книга, която искрено ме забавляваше. Тео – момчето, което изиграва важна роля в приключението на Олив, имаше чувство за хумор и един куп любопитни факти, които бе готов да сподели с нея и респективно с нас, читателите. Сюжетът бе достатъчно завладяващ и интересен, но като добавим историята и митологията на Гърция, богатото културно наследство и природните дадености на Санторини, легендата за Атлантида и откривателския характер на бащата на Олив, „Любов и маслини“ става наистина неустоима, независимо на каква възраст си, когато я четеш.

Много ми харесва стила на авторката – метафората на търсенето и намирането на Атлантида; името, което е избрала за своята героиня, и символиката му в гръцката култура; как вплита изкуството и литературата, които се превръщаха в убежище (буквално) за Олив, и най-вече как прави връзка между голямата история – тази, която светът познава, и личната – тази на героите в книгата.

Дали да четете „Любов и маслини“ от Джена Еванс Уелч въобще не трябва да се поставя като въпрос. Все пак кой разумен читател би отказал вълнуваща, забавна и приключенска история като тази, която Олив ни разказва?

Leave a Comment