“Докато Париж спеше” – Рут Дрюар

Романите за Втората световна война се увтърдиха като тенденция и вече няма месец, в който да не се появи поне едно ново заглавие. Трудно се избира сред такова разнообразие, пък и е нормално за един читател да се притеснява дали книгата, която купува в момента, няма да повтори някоя от досегашните, които вече е прочел. С “Докато Париж спеше” няма такава опасност. Рут Дрюар е сътворила разкошен роман, много човешки. Истински.

“Докато Париж спеше”:

  • Автор: Рут Дрюар
  • Жанр: Исторически роман
  • Страници: 480 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Сиела

Жан-Люк работи като техник на гарата в Бобини, където нацистите разпределят влаковете с хиляди евреи, които по-късно са отведени в лагерите на смъртта. Желанието му да промени нещо, да се намеси и да спаси поне една от тези невинни души, му дава сили да изпълни молбата на непозната жена – отчаян повик на една майка. С риск за живота си той поема от ръцете ѝ новородено бебе и обещава да го пази. Заедно с неговата любима – Шарлот, те поемат на дълъг и опасен път към ново начало, накъде далеч от кошмарите на Франция и пламналата от войната Европа. Девет години по-късно Жан-Люк, Шарлот и тяхното момче – Сам, живеят в Щатите и макар носталгията по родния дом да не ги е напуснала, се радват на щастливо семейство и спокойни дни. Докато не пристига обвинението, че Сам не е техен син и трябва да бъде върнат незабавно на истинските му родители в Париж. Сара и Давид са сред малкото напуснали Аушвиц на крака – в най-мрачните часове надеждата, че тяхното момче е живо и ги чака, е осветявала пътя им. Но изправяйки се пред него, те са си чужди – двама непознати, които са откъснали едно дете от света, в който е чувствал единствено обич, сигурност и закрила. Какво е готов да жертва един родител в замяна на щастието на собственото си дете? Целият си живот.

Отгръщам първата страница на “Докато Париж спеше” от Рут Дрюар с известно колебание. Вече съм чела “Детският влак”, “Последният влак за Лондон”, “Ключът на Сара” – все забележителни заглавия в категорията на историческите романи за Втората световна война, в които става дума и за съдбата на децата, преживели ужаса от онези години. Въпросът, с какво пък може да ме впечатли този тук, нашепва дяволито в съзнанието ми, но се оказва напълно неуместен, защото съвсем скоро съм се потопила в една непозната история. История, която ме развълнува и трогна; която предизвиква водовъртеж от емоции – заливат те тъгата и безсилието, страхът и куражът , любовта и надеждата. “Докато Париж спеше” поставя читателя в ролята на съдник, който трябва да определи виновните и невинните в една сложна и необикновена житейска ситуация, да разпредели на порции обичта на едно дете. Има обаче уловка – всички са гладни за ново начало и имат право да вкусят онази нормалност отпреди войната, а детското сърце не знае как се дели.

Винаги имаме друг избор. Просто понякога ни е трудно да го направим.

В моите очи книгата има две части. Първата е по-романтична и някак по-наивна, тъй като посява семето на надеждата, че всичко ще се нареди и веднъж щом приключи, войната остава в миналото. Тук Рут Дрюар ни среща с Жан-Люк и разказва за запознанството му с Шарлот, за техния бунт срещу несправедливостта и за убеждението, че бездействието също те прави съучастник. В този ред на мисли, бих казала, че “Докато Париж спеше” е роман за морал и ценности, за избора дали да си затваряш очите от страх, или да ги държиш широко отворени, търсейки начин, възможност да помогнеш. История за малодушието и благородството, за човешката доброта, която подава ръка, когато най-малко очакваме, а имаме най-голяма нужда от нея.

Удивително е колко бързо се учат хората, когато изпитват страх.

Втората част е доказателството, че войната не приключва с подписа на мирния договор между отделните страни. Тя продължава да живее като призрак сред хората, да им напомня ежедневно какво са изгубили, да натрапва присъствието си с болезнени спомени за безвъзвратно изгубен живот. Тук се запознаваме със Сара и Давид – потърпевши от тази несправедливост, оцелели от войната, спечелили една от най-тежките битки – тази да останат живи в Аушвиц, но изправени пред ново, по-голямо изпитание, което има способността да ги срине. Родители, които не познават детето си, майка, която не знае как да общува с рожбата си, баща и син, между които има издигната висока стена. Нима връзката е прекъсната завинаги?

“Докато Париж спеше” е книгата за семейството, за онази нишка, която ни свързва с най-близките ни хора. Тя може да аленочервена и да тече във вените ни, или да е невидима за очите, а да води към сърцето. Съчувствах и на двете героини в романа – и на Шарлот, и на Сара, но най-силно ме болеше за Сам, защото деветгодишното му съзнание не можеше да проумее случващото се и задаваше един и същи въпрос, без да получава отговор – ЗАЩО? Нужни му бяха години, за да разбере саможертвата, която Сара извърши. Майчината любов е най-силната противоотрова срещу горчилката в сърцето и тя винаги поставя живота и щастието на детето пред всичко останало. Безкористна, силна, истинска.

“Докато Париж спеше” от Рут Дрюар е разкошен исторически роман, който горещо препоръчвам. Независимо дали се интересувате от темата за войната, или просто се вълнувате от истории, които преплитат съдби и дълбаят в търсене на доброто и човещината, аз съм убедена, че ще харесате и оцените високо книгата.

Related posts

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър

“Аталанта” – Дженифър Сейнт

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

2 comments

Виктория 27.04.2021 - 15:29
Страхотна книга! Развълнува ме дълкобо и отприщи след себе си още книги за ВСВ, след нея на един дъх прочетох 'Тайната на Диор', и 'Славея', които също намериха място в съцето ми! :)
Виржиния 16.10.2022 - 8:29
Току-що прочетох тази забележителна книга! Невероятна история, много майсторски написана, сцените буквално оживяват пред очите ми, героите са много прецизно описани. Много съм впечатлена, от много време не съм чела толкова хубава книга! Мила Хриси, ревюто, което си написала много ми хареса! И на мен ми беше най-мъчно за Сам и много се радвам, че книгата има позитивен завършек.
Add Comment