“Докато Париж спеше” – Рут Дрюар

Романите за Втората световна война се увтърдиха като тенденция и вече няма месец, в който да не се появи поне едно ново заглавие. Трудно се избира сред такова разнообразие, пък и е нормално за един читател да се притеснява дали книгата, която купува в момента, няма да повтори някоя от досегашните, които вече е прочел. С “Докато Париж спеше” няма такава опасност. Рут Дрюар е сътворила разкошен роман, много човешки. Истински.

“Докато Париж спеше”:

• Автор: Рут Дрюар
• Жанр: Исторически роман
• Страници: 480 стр.
• Година на издаване: 2021 г.
• Гледни точки: множество
• Издателство: Сиела

Жан-Люк работи като техник на гарата в Бобини, където нацистите разпределят влаковете с хиляди евреи, които по-късно са отведени в лагерите на смъртта. Желанието му да промени нещо, да се намеси и да спаси поне една от тези невинни души, му дава сили да изпълни молбата на непозната жена – отчаян повик на една майка. С риск за живота си той поема от ръцете ѝ новородено бебе и обещава да го пази. Заедно с неговата любима – Шарлот, те поемат на дълъг и опасен път към ново начало, накъде далеч от кошмарите на Франция и пламналата от войната Европа. Девет години по-късно Жан-Люк, Шарлот и тяхното момче – Сам, живеят в Щатите и макар носталгията по родния дом да не ги е напуснала, се радват на щастливо семейство и спокойни дни. Докато не пристига обвинението, че Сам не е техен син и трябва да бъде върнат незабавно на истинските му родители в Париж. Сара и Давид са сред малкото напуснали Аушвиц на крака – в най-мрачните часове надеждата, че тяхното момче е живо и ги чака, е осветявала пътя им. Но изправяйки се пред него, те са си чужди – двама непознати, които са откъснали едно дете от света, в който е чувствал единствено обич, сигурност и закрила. Какво е готов да жертва един родител в замяна на щастието на собственото си дете? Целият си живот.

Отгръщам първата страница на “Докато Париж спеше” от Рут Дрюар с известно колебание. Вече съм чела “Детският влак”, “Последният влак за Лондон”, “Ключът на Сара” – все забележителни заглавия в категорията на историческите романи за Втората световна война, в които става дума и за съдбата на децата, преживели ужаса от онези години. Въпросът, с какво пък може да ме впечатли този тук, нашепва дяволито в съзнанието ми, но се оказва напълно неуместен, защото съвсем скоро съм се потопила в една непозната история. История, която ме развълнува и трогна; която предизвиква водовъртеж от емоции – заливат те тъгата и безсилието, страхът и куражът , любовта и надеждата. “Докато Париж спеше” поставя читателя в ролята на съдник, който трябва да определи виновните и невинните в една сложна и необикновена житейска ситуация, да разпредели на порции обичта на едно дете. Има обаче уловка – всички са гладни за ново начало и имат право да вкусят онази нормалност отпреди войната, а детското сърце не знае как се дели.

Винаги имаме друг избор. Просто понякога ни е трудно да го направим.

В моите очи книгата има две части. Първата е по-романтична и някак по-наивна, тъй като посява семето на надеждата, че всичко ще се нареди и веднъж щом приключи, войната остава в миналото. Тук Рут Дрюар ни среща с Жан-Люк и разказва за запознанството му с Шарлот, за техния бунт срещу несправедливостта и за убеждението, че бездействието също те прави съучастник. В този ред на мисли, бих казала, че “Докато Париж спеше” е роман за морал и ценности, за избора дали да си затваряш очите от страх, или да ги държиш широко отворени, търсейки начин, възможност да помогнеш. История за малодушието и благородството, за човешката доброта, която подава ръка, когато най-малко очакваме, а имаме най-голяма нужда от нея.

Удивително е колко бързо се учат хората, когато изпитват страх.

Втората част е доказателството, че войната не приключва с подписа на мирния договор между отделните страни. Тя продължава да живее като призрак сред хората, да им напомня ежедневно какво са изгубили, да натрапва присъствието си с болезнени спомени за безвъзвратно изгубен живот. Тук се запознаваме със Сара и Давид – потърпевши от тази несправедливост, оцелели от войната, спечелили една от най-тежките битки – тази да останат живи в Аушвиц, но изправени пред ново, по-голямо изпитание, което има способността да ги срине. Родители, които не познават детето си, майка, която не знае как да общува с рожбата си, баща и син, между които има издигната висока стена. Нима връзката е прекъсната завинаги?

“Докато Париж спеше” е книгата за семейството, за онази нишка, която ни свързва с най-близките ни хора. Тя може да аленочервена и да тече във вените ни, или да е невидима за очите, а да води към сърцето. Съчувствах и на двете героини в романа – и на Шарлот, и на Сара, но най-силно ме болеше за Сам, защото деветгодишното му съзнание не можеше да проумее случващото се и задаваше един и същи въпрос, без да получава отговор – ЗАЩО? Нужни му бяха години, за да разбере саможертвата, която Сара извърши. Майчината любов е най-силната противоотрова срещу горчилката в сърцето и тя винаги поставя живота и щастието на детето пред всичко останало. Безкористна, силна, истинска.

“Докато Париж спеше” от Рут Дрюар е разкошен исторически роман, който горещо препоръчвам. Независимо дали се интересувате от темата за войната, или просто се вълнувате от истории, които преплитат съдби и дълбаят в търсене на доброто и човещината, аз съм убедена, че ще харесате и оцените високо книгата.