Много се изписа за “Американа” от Чимаманда Нгози Адичи – наричаха я брилятна, епична, майсторска. Такава е! Вероятно вече сте попадали на много читателски мнения за нея. Аз предпочетох да изчакам да отмине еуфорията около книгата и да погледна историята на Ифемелу през моите очи без филтъра на вече плъзналите хвалби за нея. Много харесах “Американа” и ще се опитам да събера мислите си, за да ви разкажа за нея.
“Американа”:
- Автор: Чимаманда Нгози Адичи
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 628 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледна точка: 2
- Издателство: Жанет-45
Ифемелу и Обинзе са двама души, които се влюбват – най-нормалното и красиво нещо, което може да се случи на млади хора като тях. Изпълнени с надежди и амбиции за бъдещето, те осъзнават, че политическите сътресения и промени в родната им Нигерия ги ограничат и обричат на живот, с който не са съгласни. Затова се принуждават да търсят отговори на запад. Ифемелу заминава за Америка – страната на неограничените възможности. Или поне така я рекламират, забравяйки удобно да уточнят, че това важи единствено за белите. Защото когато си чернокожа жена имигрантка в страна като САЩ, независимо колко образована и упорита си, всички ти обръщат гръб. В сърцето на Ифемелу зейва пропаст – толкова голяма, че в нея пропадат спомени, надежди и мечти. Пропада и връзката ѝ с Обинзе. Казват, че когато стигнеш дъното, единственото, което ти остава, е да се оттласнеш нагоре. Годините минават и животът на Ифемелу полека лека се подрежда. Но когато всички парчета на пъзела се наместват, картината не ѝ харесва толкова. И тогава тя взема решението да се върне в Нигерия. И когато пътят ѝ се пресича отново с този на Обинзе, двамата вече имат всички отговори, които са търсили като млади. Но имат ли бъдеще?
Дръзка, ярка, много истинска, на моменти забавна, а друг път болезнено открита – така бих описала “Американа” от Чимаманда Нгози Адичи. Това не е първата история, която коментира расизма и дискриминацията, но стилът на авторката и главната героиня Ифемелу определено я отличават сред останалите заглавия. Чимаманда Нгози Адичи не просто разисква един до болка познат проблем на съвременния свят, но се опитва да открие всичките му проявляния – от ограничените възможности да си намериш работа до идеята как да се впишеш в общество, в което цветът на кожата продължава да има някаква степен на важност; от обидните коментари и снизходителното отношение, което получаваш, до решаващото значение, което една прическа може да има върху живота ти. А истината, макар и да боли, е много проста – никой бял човек не може да се постави на мястото на един чернокож, колкото и толерантен да е всъщност. Идея, която е заложена в статиите, които Ифемелу пише за своя сайт.
В “Американа” Чимаманда Нгози Адичи коментира не само различията в цвета на кожата, но и сблъсъка на култури, който често се изразява и в тотално разминаване в ценностната система. Сравненията между Нигерия и Америка бяха неизбежни за Ифемелу, но при тях явно изпъкваше контраста между двете страни – там, където едната дава, другата взима, и обратното. Различията намираха израз дори в чувството за естетика, в начина, по който оценяваш и се наслаждаваш на храната, в ежедневния ритъм.
Има много неща, които харесах в книгата. Обичах да чета статиите на Ифемелу с хапливия ѝ език и приятното чувство за хумор, зад което прозираха проблемите на една тъмнокожа жена в Америка. Или какво значение се отдаваше на книгите и образованието – как променят мирогледа на човека, разширяват кръгозора и повлияват на позициите, които има върху редица въпроси. Беше ми интересна гледната точка на Ифемелу за политическата кариера на Барак Обама и за всичко, което той олицетворяваше за чернокожите, а избирането му за президент определено беше емоционален момент.
“Американа” има и романтичен нюанс – реално историята разказва за връзката между Ифемелу и Обинзе от момента на първата среща до неизбежната раздяла и евентуалния втори шанс. Макар любов да не липсваше, тя не бе достатъчна, за да се пребори не толкова с разстоянието в километри, колкото с дистанцията, което чувството за безизходица и провал застигаше Ифемелу – отново следствие от имигрантския ѝ произход и цвета на кожата. Затова ако попитате двамата герои “Какво се случи?”, най-вероятният отговор, който бихте получили, би бил “Животът”. Пътища, които се разделят и събират в зависимост от неговите капризи.
Още много можем да говорим за “Американа” – нищо чудно, че е толкова внушителна не само като сюжет, но и като обем. В крайна сметка тук са отразени с векове наслоявани предразсъдъци и убеждения, което в контекста на събитията от последната една година прави романа особено актуален. И може би ако повече хора прочетат историята на Ифемелу ще разберат, че много по-голям проблем е не дали си различен, а дали си безличен. Нещо, което Ифемелу никога няма да бъде!
