Държа в ръцете си “Трети шанс” – дебютния роман на Валентина Мизийска, и се изгубвам между страниците му. Това не е първата ми среща с него, но ефектът е същият – пускам се по спирала от емоции и впечатления, които едва ли ще успея да събера в едно кратко ревю, но мога поне да опитам. Защото за хубавите книги трябва да се говори!
“Трети шанс”:
- Автор: Валентина Мизийска
- Жанр: Съвременна българска литература
- Страници: 336 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Ентусиаст
Ани е на 37 години и отстрани изглежда, че животът ѝ е подреден – семейна, с две деца и работа, която добре познава. Въпреки ежедневните грижи, тя вярва, че на всеки проблем може да се намери решение, защото има най-силния съюзник на своя страна – съпругът ѝ. Но една криза прераства в друга, по-сериозна и по-голяма, а Ани има чувството, че двамата с Валери се отдалечават все повече. Тайни и лъжи рушат семейството, което тя е създала с толкова любов. Когато вазата се счупи, може ли да залепиш отново парченцата и да очакваш всичко да е като преди? Вторият шанс е спасение, третият – ново начало.
Чаках “Трети шанс” от доста време – никога не съм спирала да вярвам, че тази книга има място на българския книжен пазар, защото мисля, че много читателки биха се припознали в образа на Ани, а проблемите на много двойки се оглеждат в брака ѝ с Валери. На първо четене “Трети шанс” е книга за взаимоотношенията между двама души – за лъжите, които пропукват доверието, градено с години; за мълчанието, което прави пукнатините още по-дълбоки и в тях пропадат мечтите и надеждите за общо бъдеще; за онова пламъче на любовта, което изгасва, когато се постави под похлупак от страхове, съмнения и разочарование. Това е роман за разговорите, които трябва, а не смеем да проведем; за изневярата и компромисите – колко струват и какво купуват; за двуличието на комфорта и рутината.
От друга страна, “Трети шанс” е книга за надеждата, за светлината, която идва след най-тъмните часове, за новото начало – онова, което си го дължим. Това не е книга, ориентирана единствено към обвързаните и женените, а е история за връзката, която имаме със себе си – крехка, уязвима и ранима, тя често се огъва и прекършва под натиска на чужди очаквания, стереотипи и нагласи. Разказ за онзи вътрешен глас, който понякога игнорираме, а е нашият най-верен приятел.
Ужасно е да виждаш, че не си в уравнението, което някой съставя за живота си оттук нататък. Ужасно е да виждаш, че не те ценят така, както ти си ценил. Да видиш, че си била нещо преходно, което би сменил с друго…
“Трети шанс” е емоционална книга – тя не се плаши от чувства, а ги анализира и разкодира. Един от най-честите въпроси, които терапевката задаваше на Ани, бе “Как се почувствахте?”. Героинята преминава през цялата гама от емоции – тя бе “обидена”, “съкрушена”, “употребена”, “самотна”. Интересно как тази слабост, която тя така ненавиждаше, всъщност я кали и направи силната жена, която срещаме в края на романа. Но именно тази искреност, с която се подхождаше към проблемите на Ани и Валери, тази суровост и откритост ме спечелиха като читател. Валентина Мизийска борави отлично с думите – въздейства с кратки ударни изречения, които звучат като присъди, с въпроси, чиито отговори понякога откриваме в последвалата тишина. Хареса ми, че се редуваха диалози и монолози, както и че бяха включени разговорите с терапевта – у нас все още малко се говори за ролята на брачния консултант.
Навярно в живота има мигове, в които трябва да запушваме уши и да затваряме очи пред провокации, преминаващи в сигнални светлини. Да се научим да ознаваме нюансите им – код жълто, код оранжево. Червено!
Ани може да е всяка жена. Тя е майката, която поставя децата си винаги на първо място и преди собственото си щастие. Тя е служителят, който си върши съвестно работата, но мечтае за друга кариера, за друг път. Тя е онази съпруга – вярна, грижовна, любяща, но също изморена да бъде винаги силната, патерица на комплексите на един егоистичен и объркан мъж. Тя е жената, която иска да не извръща поглед, когато се погледне в огледалото, а да види усмихнато лице и грейнали очи. Ани не беше идеална – понякога не разбирах решенията ѝ, но не смеех да я съдя. Кой знае как бихме реагирали, ако бяхме в ситуация като нейната…
“Трети шанс” е роман за границите – онези, които многократно прескачаме в търсене на оправдания и извинения за поведението и отношението на другия, без да осъзнаваме, че така нараняваме единствено себе си. Но и за тези границите, които ние поставяме. Червена разделителна линия – от едната ѝ страна стои “Спри”, а от другата “Давай”. И с времето Ани се научи как да направи решаващата крачка напред.
Изразителен, въздействащ, смислен – “Трети шанс” съвсем не дава вид на дебютен роман, а е внимателно замислен, умело изграден и грижливо написан. Надявам се той да е само началото на една изключителна писателска кариера, каквато Валентина Мизийска заслужава.
