Моят месец март беше натоварен. По ред причини имам проблеми с концентрацията и музата за писане ми бяга, но от време на време я догонвам и се хващаме да разкажем заедно за поредната вълнуваща книжна среща. За мой късмет, с четенето нямам разминавания и винаги сме в синхрон, а заглавията – и тези, които искам да прочета, и тези, които отмятам – не са малко. Ето част от книгите, които ми правиха компания този месец.
“Меденият изгрев над хълма” – Джо Томас
Харесвам Джо Томас като автор – смятам, че има много приятен стил и умее да разказва увлекателно. Докато ни запознава с драмата в живота на своите герои, ни пренася на някоя красива дестинация и отлично пресъздава атмосферата и представя културата на местните. “Меденият изгрев над хълма” ни отвежда в Крит – от страниците на романа ухае на росен, на планински въздух и морски бриз, на ново начало и надежда. А горчивият вкус от проблемите се оправя с вкусен мед и щипка любов.
“Лейла” – Колийн Хувър
През март най-после се запознах с Лейла. Обичам романите на Колийн Хувър и съм готова да рискувам с всеки неин експеримент. “Лейла” е именно това – роман, който е по-различен от досегашните книги на авторката, но в същото време носи характерния почерк на Колийн и нейната щура природа. Паранормалният елемент, комбиниран с мистерия и любовна драма, първоначално ме притесняваше, но после се научих да виждам отвъд него, а там стоеше идеята, която Колийн Хувър залага в повечето си истории – истинската любов винаги намира начин да пребъде!
“Коко Шанел, кралицата на Париж” – Памела Бинингс Юън
Не са малко книгите, в които центален образ е забележителната Коко Шанел, но ще ви помоля да се абстрахирате от това, което сте чели до момента, защото “Коко Шанел, кралицата на Париж” от Памела Бининс Юън вдига летвата високо. Страшно много харесах романа! Отличен баланс има при представянето на противоречивата личност, на жената, която стои зад името Габриел Шанел. За компромисите, саможертвите и разочарованията, за изборите – трудни, понякога грешни, но винаги с една мисъл – да се съхрани името “Шанел”, което и до днес е символ на елегантност и стил. Горещо препоръчвам книгата!
“Списъкът” – Луси Фоли
Сватбите не са това, което бяха и “Списъкът” от Луси Фоли е поредната книга, която го доказва. Модерен трилър, написан в духа на историите на Агата Кристи. Хареса ми, че беше непредсказуем, а напрежението се наслагваше и читателят бавно и поетапно катереше кулминационния връх. Гледката от там беше стряскаща, защото всички маски бяха паднали и ясно личеше, че сватбата скоростно се превръща в траурна церемония. Всеки имаше мотив, убиецът обаче е един, а Луси Фоли се е постарала добре да го прикрие.
“Месец под вишневия цвят” – Луси Дикинс
Доза книжно пътешествие. През март билетът бе “Месец под вишневия цвят” от Луси Дикинс – приятна история, която ни отвежда в Япония през пролетта и ни прави част от обиколката на познати и по-малко популярни места, които спокойно може да включите в туристическите си цели (иска ми се да кажа за годината, но не смея 😀 ). Сюжетът съвсем не е романтичен, а е посветен на една жена, която е изгубила себе си, докато се е опитвала да организира живота си. И Япония като че ли е точното място, за да си припомни какво иска и за какво мечтае.
“Скандалният живот на Евелин Хюго” – Тейлър Дженкинс Рийд
Щастлива съм да видя на български “Скандалният живот на Евелин Хюго” от Тейлър Дженкинс Рийд – една наистина завладяваща история за блясъка на Холивуд и фалша, за славата и високата цена, която изисква, за тайните и интригите, за амбициите и мечтите, за брака и любовта. Авторката отново впечатлява с талант и майсторски стил, като ни среща с един толкова жив и плътен образ, че всеки читател мигновено вярва в неговата правдоподобност, забравяйки, че всъщност Евелин Хюго е фикция.
“Дамски гамбит” – Уолтър Тевис
Нищо не разбирам от шах (освен че познавам фигурите) и в началото, когато слушах за “Дамски гамбит”, това ме притесняваше, но се оказа, че не ми се и налага. За да вникнеш в образа на Бет, за да разбереш героинята ѝ, не ти трябват стратегии и шахматни познания, а емпатия. А самата игра, която колкото и непредсказуема и динамична да е, се оказва единственото стабилно нещо, на което тя може да разчита. Един хипнотизиращ танц на фигури, от който и аз като читател не можех да откъсна очи. Разкошен роман, с който не ми се искаше да се разделяме!
