“Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин е любима класика на милиони читатели по света. Спомням си колко бях впечатлена, когато за пръв път разтворих страниците на тази книга, и как и до днес саркастичните коментари на Елизабет ме карат да се усмихвам и да ѝ се възхищавам. Често ме питат дали намирам време да препрочитам романи, които вече съм отметнала, и ето това е пример за история, към която обичам да се връщам. Защото всеки път откривам нещо ново. Наскоро, провокирана от прочита на “The Jane Austen Society” и от новото издание на любимата ми класика, отново се върнах към “Гордост и предразсъдъци”. Този път обаче подбрах и няколко цитата.
Гордостта му – изрече госпожица Лукас – не ме подразни, защото според мен е напълно обяснима. Не е чудно, че един толкова изтънчен мъж, който е богат, от благородно семейство и е облагодетелстван във всяко отношение, има високо мнение за себе си. Ако мога да се изразя по този начин, той е в правото си да бъде горд.
– Така е – отвърна Елизабет. – Лесно бих му простила за гордостта му, ако не беше наранил моята гордост.
Суетата и гордостта са две различни неща, макар че думите често се използват като синоними. Човек може да бъде горд, без да бъде суетен. Гордостта е свързана с мнението, което имаме за себе си, а суетността – с това, което бихме искали да мислят хората за нас.
Влюбването е нещо напълно естествено, но малцина са достатъчно смели, за да се влюбят дълбоко, ако не срещат взаимност.
Фантазията на жената се развихря много бързо. Тя прелита от харесването към любовта и в следващия миг – от любовта към брака.
Занемаряването на семейната библиотека в днешно време е необяснимо за мен!
Дори и най-мъдрият и най-добрият човек, най-мъдрите и най-добрите постъпки могат да бъдат превърнати в обект на присмех от хората, чиято основна цел в живота е да се присмиват на околните.
Но освен уважението, което изпитваше към господин Дарси, съществуваше още една причина за благоразположението ѝ към него, която не биваше да бъде пренебрегната – признателността ѝ за това, че все още я обичаше достатъчно силно, за да може да ѝ прости за гневните и язвителни думи, с които отхвърли предложението му, и за несправедливите ѝ обвинения, с които оправда решението си.
Беше започнала да си дава сметка, че е най-подходящият мъж за нея. Макар че бяха различни от нейните, начинът му на мислене и нравът му ѝ допадаха много. Този съюз щеше да е благотворен и за двамата. Под въздействието на непринудеността и веселостта ѝ възгледите му щяха да станат по-умерени, а държанието му – по-приветливо. От своя страна в стремежа си да се усъвършенства все повече тя щеше да се възползва от преценките и от знанията му, както и от опита, който беше придобил в резултат на общуването си с хора от висшите кръгове на обществото.
Вие ми дадохте урок, който, макар че беше много суров, беше много полезен! Помогнахте ми да се осъзная. Дотогава не изпитвах никакви съмнения, че ще ме приемете безрезервно. Вие обаче ми показахте, че претенциите ми нямат никаква стойност за жената, която заслужава да бъде обичана истински.
-Не се съмнявам, че си се влюбил бързо, но ми е любопитно как се е случило – изрече тя.
-Не си спомням нито времето и мястото, нито погледите и думите, които си разменихме – отвърна Дарси. – Беше толкова отдавна. Вече се бях влюбил, преди да го осъзная[…]Обикнах те заради живия ти ум.
