Единствените планове за пътувания, които напоследък правя, са свързани с обещани книжни пътешествия, които откривам на гърба на някой роман. “Месец под вишневия цвят” от Луси Дикинс беше моят билет до Япония и го грабнах без много да му мисля. И докато навън времето сменяше настроенията си и не можеше да избере дали иска да е зима или пролет, аз се радвах на красивите картини от страната на изгряващото слънце.
“Месец под вишневия цвят”:
- Автор: Луси Дикинс
- Жанр: Дамска проза
- Страници: 240 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Ера
Шарлот е израснала в голямо семейство и като средното от пет деца е свикнала да получава съвети, подкрепа и наставления от близките си. Макар да твърди, че има авантюристичен дух и да мечтае да работи за списание за пътешественици, животът ѝ е доста спокоен и добре подреден, а планът за следващите няколко години е ясен – сватба, жилище, кариера, семейство. Или поне тя така си мисли, докато няколко седмици преди най-важния ден в живота ѝ нейният годеник Мат не споделя, че има съмнения за връзката им и иска кратка почивка, за да е сигурен в решението си. Отлагането на сватбата се оказва отрезвяващата плесница, от която Шарлот се нуждае, за да осъзнае, че някъде сред комфорта и рутината, които е открила през последните години, е изгубила себе си и мечтите си.
Докато всички искат да ѝ помогнат и да я насочат какво да прави със създалата се ситуация, Шарлот взема решение – да замине сама на своя “меден месец” до Япония. Четири седмици, в които ще е откъсната от роднините си, ще е поставила значителни километри дистанция между нея и Мат и ще има времето и възможността да опознае една нова култура, която може би ще ѝ даде и отговори за бъдещето.
Приключението започва от космополитния и оживен Токио, преминава през далеч по-подредения и спокоен Киото, стига до кристалните води около Ишигаки и планинските пейзажи на Японските алпи. Минава също през Хирошима – доказателството, че животът винаги намира начин да се възроди след всяка катастрофа, продължава до цъфналите вишни в Нагано и хълмовете на Фиджи. Гмурка се под вода, посещава японска чайна, гледа танц на гейши, наслаждава се на незабравими гледки – колкото повече научава за Япония, толкова по-уверена в себе си се чувства Шарлот. Така че в края на своеето ппътешествие вече не се чувства толкова изгубена и сама.
