Модна къща Chanel е основана през 1910 г. от знаменитата Коко Шанел. В продължение на повече от 100 години тя продължава да е лидер в модата, а да притежаваш дреха или аксесоар с тази марка е белег за престиж, елегантност и финес. Чудя се обаче колко от жените днес, които влизат в бутика на улица “Камбон” в Париж познават историята на Габриел Шанел? Знаят ли, че там е потърсила убежище, когато животът ѝ е бил застрашен? Колко от тях са запознати с цената, която е трябвало да заплати, за да се радва на това признание? Колко биха съдили нейните действия и колко биха я оправдали? Памела Бинингс Юън открехва вратата към миналото на Коко Шанел и разказва нейната история в “Коко Шанел, кралицата на Париж”.
“Коко Шанел, кралицата на Париж”:
- Автор: Памела Бинингс Юън
- Жанр: Исторически
- Страници: 464 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Кръг
Като създадел на модна къща Шанел хората познават Коко Шанел като дизайнер с усет и визия. Една успяла жена, натрупала значително богатство благодарение на своята креативност и упоритост. Но коя е Коко Шанел в действителност? Когато войната настъпва и Париж е окупиран, тя има по-големи грижи – да опази изградената с труд и саможертви модна империя, единствената сигурна опора в живота ѝ. Затова Коко започва своя война срещу своя бизнес партньор, който застрашава позициите ѝ и може да ѝ отнеме контрола над компанията и да я разори. Тогава всичко, за което тя е работила и което е жертвала, би било напразно. Затова Коко е решена да спечели тази война, дори това да означава да се впусне в опасна шпионска игра на страната на най-омразния враг. Както винаги, бъдещето ѝ е в нейните ръце.
Новатор. Муза. Легенда. Името на Коко Шанел продължава да стои срещу определението “силна жена”, а нейният живот е вдъхновение и обект на интерес за мнозина, решили да разкажат историята ѝ. “Коко Шанел, кралицата на Париж” от Памела Бинингс Юън не е поредната книга, написана като възхвала за известната модна икона и дизайнер, а ярък и плътен портрет, улавящ всички нюанси на нейната многопластова и сложна личност.
Розите умират. Любовта е вечна. Истинската любов е нещо духовно. Не изисква физически доказателства като например цветя
Завладяваща, откровена, дълбока – така бих описала историята, която откриваме на страниците ѝ. Книгата определено носи духа на жената, с която ни среща – долавя се онази елегантност и характерна сдържаност в маниера, с които Коко подхожда към всичко в живота си, онази прецизност, с която разнищва всяка ситуация, докато предприеме следващия си ход, нейната упоритост и решителност да се справи с високите топки, които съдбата ѝ подхвърля. В “Коко Шанел, кралицата на Париж” прозира и онази гъвгавост, която Коко е придобила в годините, учейки се да оцелява и да успява. Усвоила умението да се адаптира към ситуацията и водена от своята далновидност (поне когато става дума за Шанел), дизайнерката не обича да играе хазарт с името си, а предпочита да залага на сигурно – защото то, името, е единствената опора, на която може да разчита винаги. Затова в периода на войната читателят я намира в хотел “Риц” в Париж – мястото, където отсядат някои от най-високопоставените лица от Райха.
Всеки направен избор има своя ефект и оставя диря във вечността. Набележи правилно ценностите си и после вложи всичко в тях.
Фактът, че Коко Шанел е шпионирала за германците по време на ВСВ, не е тайна и е провокирал полюсни мнения за нейната персона. Памела Бинингс Юън отразява темата с изключително майсторство, като се разравя дълбоко в затворената и мълчалива душа на нейната героиня, която ревностно пази всичките си тайни. Без да я оправдава или да търси извинение за откровените ѝ прояви на егоизъм, писателката показва епизоди от миналото на Коко, които са закалили нейното търпение, подхранвали са нейната амбиция и желанието ѝ да бъде независима и в крайна сметка са изградили защитна стена около сърцето ѝ, което твърде често е било наранявано и мачкано. От момента, в който баща ѝ изоставя нея и другите ѝ братя и сестри, до предателството на Бой – единственият мъж, който тя не е спирала да обича въпреки всичко, и съкрушителното чувство за вина, че не е признала детето си като свое, Коко Шанел знае от първо лице, че животът е несправедлив и всяко нещо си има цена. Понякога твърде висока.
Хареса ми, че авторката е включила подобни ретроспективни епизоди, защото определено помагат на читателя да опознае по-добре Коко и да долови самотата и разочарованието, които тя носи винаги като наметало със себе си. Междувременно обаче Памела Бинингс Юън пресъздава отлично атмосферата на военен Париж – на страха и несигурността на хората, на бедността и празнотата, които контрастираха с лукса и алчността, изпълващи “Риц”. Косвено научаваме доста за плановете на Хитлер, за пропагандата и манипулацията, с които неговите поддръжници са работили, за да привличат съюзници, за стратегическите колаборации и измисленото законодателство, които са целяли единствено да увеличат властта на Райха.
Решенията на Коко определено предизвикват полюсни реакции у читателя – веднъж ѝ съчувстваш, друг път ѝ се възхищаваш, а понякога я критикуваш за проявите на егоизъм и за способността ѝ да си затваря очите, когато картината е прекалено отблъскваща или неудобна. Но никой не може да отрече, че Коко е боец и в името на Шанел е готова на всякакви саможертви и компромиси. Дали днес марката щеше да е толкова успешна, ако миналото се бе развило по различен начин? Можем само да гадаем.
Накратко, горещо препоръчвам “Коко Шанел, кралицата на Париж” от Памела Бинигс Юън – и за почитателите на историческия жанр, и за хората, които искат да научат повече за жената, превърнала Шанел в синоним на престиж, в име, което ѝ е донесло безсмъртие.
