Не бях чувала за “Изборът” от Едит Егер, но от момента, в който издателство “Рива” обявиха корицата й, книгата излъчваше някаква притегателна сила, на която не можех да устоя. Както и подозирах, оказа се изключително четиво – от онези, които в замяна на читателската ви компания са готови да ви се отплатят богато. Днес ще си говорим именно за нея.
“Изборът”:
- Автор: Едит Егер
- Жанр: Нехудожествена литература, биография
- Страници: 359 стр.
- Година на издаване: 2021г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Рива
Наричат Едит Ева Егер „Ане Франк, която оцеля“, защото шестайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си.
Историите в книгите за Втората световна война са дълбоко разтърсващи и някак отрезвяващи за съвременния читател – едно болезнено напомняне на какво е способен човекът като най-опасният хищник, когато се остави злобата и омразата да го водят и да повярва, че може да бъде господар на чуждия живот. Когато обаче говорим не за роман, а за личния разказ на един оцелял, на жена, изживяла кошмарите, за които ние четем от комфорта на собствения ни дом, тогава книгата е още по-емоционална и въздействаща, а споделеното – някак по-скъпо. Думите се превръщат в мост не само в пространствено-времеви диапазон, но и в междуличностен, изграждайки силна връзка между автор и читател, и тогава всеки знак се забива още по-навътре в сърцето.
“Изборът” от Едит Егер е книга, която носи болката от ВСВ, драмата на една човешка история и силата на един характер. Проследява дългия път, който авторкат извървява – от изплашеното шестнайсетгодишно момиче, което попада в лагерите на смъртта, до жената, която след дълга и упорита борба успява да се измъкне от капана на миналото. Днес тя е уважаван психотерапевт, чиито съвети и уроци спасяват човешката душа от удавяне в морето от скръбта. А скръбта и тъгата не са никак чужди на Едит Егер – в “Изборът” тя ни споделя нещо, за което много други исторически романи и мемоари предпочитат да запазят мълчание или пък все още не са намерили отговор. Ако си от оцелелите във войната, как продължаваш напред?
Едит Егер дълго време отказва да приеме скръбта като своя гостенка. Игнорира я и предпочита да се преструва, че не долавя присъствието ѝ, което я следва като сянка – сянка, която помрачава новия ѝ живот. Защото за нея времето се дели на Преди и След лагерите. А истината е, че скръбта е необходимото лекарство, от което всеки пациент се нуждае, за да продължи след тежка загуба. Той трябва да даде възможност на тялото и ума да приемат болката – да оплачат близките, които са били убити (изгубени звучи толкова не на място тук), годините и младостта, които никой няма да върне.
И тук е моментът да отбележа, че това съвсем не е меланхолична история. Във втората част на книгата Едит Егер акцентира на силата на избора – изисква се упорство, постоянство, търпение и каляване на психиката, за да се сбогуваш с миналото и да се предадеш в ръцете на настоящето. Това е връх, който Едит Егер катери сама, но гледката от върха ѝ дава нужните свобода и простор, за да полети отново.
“Изборът” от Едит Егер определено е необикновена и ценна книжна находка. Ако се вслушате в спокойния и уверен глас, с който авторката разказва, ще чуете историята на един силен и борбен човек. Човек, който е направил своя избор – да живее днес и сега.
