„Меденият изгрев над хълма“ – Джо Томас

by Хриси

Винаги съм обичала уюта на дома, но пък два-три пъти в годината стягаме багажа, за да се разходим до любими места или нови дестинации. Пътуването винаги ме е зареждало с вдъхновение и енергия – сблъсъкът с различни култури разширява хоризонтите. Също като четенето – днес то ми е единственият източник на пътешествия. Заради автори като Джо Томас и книги като „Меденият изгрев над хълма“ успявам да се поразходя по света, макар и само във фантазиите ми.

„Меденият изгрев над хълма“:

  • Автор: Джо Томас
  • Жанр: Романтика, дамска проза
  • Страници: 302 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ера

Понякога е необходимо да имаш близка среща със смъртта и да се разминете, за да разбереш, че е време за промяна в живота ти. Така се случва с Нел – жена в средата на 30-те си години, която в един момент се оказва сама със спомените си. Дъщеря ѝ се изнася от дома им, за да бъде самостоятелна и независима; работата ѝ е на пауза заради проблем, който не се знае кога ще бъде отстранен, а мъжът, с който има връзка от няколко години, се оказва, че ѝ изневерява. В този момент съдбата изпраща знак на Нел, като ѝ дава възможност да се върне на единственото място, където е била щастлива – там, където е открила любовта. Преди много години Нел напуска остров Крит с надеждата, че въпреки шокиращите новини и много неизвестни, нейният любим ще я последва. Но това така и не се случва. Тя се завръща на острова като работник в малка ферма за производство на мед, за да потърси отговори. Отговори, от които зависи бъдещето ѝ.

Малко бягство от реалността – така бих описала преживяването, което ми донесе „Меденият изгрев над хълма“. Джо Томас пише винаги увлекателно (това е третият ми роман от нея) и определено оценявам умението ѝ да пренася читателя на мястото, където се развива историята, пресъздавайки подробно атмосферата и енергията. Вече ме е разхождала до Лапландия и Пулия, а сега дойде ред на остров Крит.

Приятна, разтоварваща, интересна и с куп любопитни подробности около бита и нравите на местните – така бих описала най-общо „Меденият изгрев над хълма“. Авторката се е постарала с думите си да направи така, че от страниците на нейната книга да вдишаме този микс от средиземноморски бриз и свеж планински въздух, изпълнен с уханието на билки. В ежедневието на местните се преплитаха грижите и отговорностите, с които бе натоварена тяхната реалност, и легендите и вярванията, които пък им даваха сили и надежда, че утре ще бъде по-добре. През погледа на главната героиня научаваме доста за културата на местните, за производството на прочутия критски мед, за отглеждането и събирането на билки и за проблема с отлива на туристи и умирането на малки градчета и села, които стоят далеч от шумните и лъскави курорти.

Разхождайки се из красивия Крит, четем историята на Нел, чийто живот е на кръстопът. Тя се връща на единственото място, което може да ѝ даде отговор за миналото и да сложи край на нейните съмнения, но също така да ѝ подскаже как да се справи с проблемите от настоящето и какво да очаква от бъдещето. Защото понякога е нужно да направиш един ход назад, за да се засилиш и да скочиш в дълбокото. Докато разнищва тайни отпреди 18 години, Нел трябва да разбере как да направи преход от ролята на самотен родител, чието дете е пораснало и отлетяло от гнездото, към тази на самостоятелна и свободна жена. Майчинството е било котвата, която е осигурявала стабилност и сигурност в бурното море на нейния живот, а ето че сега пред Нел се открива необятен и безкраен хоризонт – факт, който я плаши и я кара да се чувства несигурна, ненужна.

Едно от нещата, които харесвам в писането на Джо Томас, е че винаги успява да вплете деликатно романтичната нишка в историите си, така че да е ненатрапчива и да не измества фокуса от мястото или от метаморфозата, през която героите ѝ преминават. В същото време обаче любовта винаги се оказва онази движеща сила, която задвижва промяната и задава посоката. В „Меденият изгрев над хълма“ тази тенденция се запазва, а загадъчният и мълчалив мъжки персонаж определено провокира любопитството и внася допълнителна интрига в сюжета.

Макар „Четири шепи любов“ да си ми остава фаворит сред книгите на Джо Томас. „Меденият изгрев над хълма“ също се представи много добре. Така че ако си търсите разтоварващ роман за уикенда или просто като мен искате да стегнете багажа и попътувате мислено, тогава историята на Нел е вашият билет.

Leave a Comment