Напоследък седмиците ми се сливат и сама не осъзнавам кога изтича месецът. Впускам се от книга в книга, защото се трупат нови и интересни заглавия, а времето никога не стига. Обобщавам какво съм прочела през февруари, като отбелязвам, че за част от книгите ревютата предстоят.
“Моята прекрасна съпруга” – Саманта Даунинг
“Моята прекрасна съпруга” е един от любимите ми трилъри. Може да не е толкова мрачен, колкото скандинавските му роднини по жанр, но е много заплетен, напрегнат и напълно непредсказуем. Причината – главните герои, мъж и жена, са абсолютни психари, които дълго време са успявали да прикрият лудостта си. Харесвам Саманта Даунинг и стила ѝ на писане, а книгата със сигурност ще препоръчвам на всеки, който си търси нещо увлекателно, оригинално и шантаво, с което да излезе от читателски застой.
“Кралят на номадите” – Девни Пери
Вече познавам Девни Пери като автор и макар да имам някои разминавания с нея, харесвам историите, които разказва – романтични, увлекателни, а в случая и с нотки на съспенс. Сюжетът на “Кралят на номадите” е малко по-необичаен, тъй като е обвързан с мътните дела на един мотоклуб, с мистериозно убийство и подхвърлени доказателства. Романтичната нишка пък свързва една жадна за новини журналистка с лидера на въпросния клуб, който макар да не отговаря напълно на профила на “лошото момче”, определено не е невинен. Още за историята на книгата разказвам в кратко ревю.
“Атомни навици” – Джеймс Клиър
“Атомни навици” от Джеймс Клиър натрупа доста препоръки след излизането си. Посегнах към книгата абсолютно импулсивно и се радвам, че го направих, защото определено смятам, че е едно от най-практичните и полезни четива, на които съм попадала. Идеална е, ако искате да си изградите рутина, да се оттървете от лош новик или пък да усвоите ново умение. Харесва ми умерения тон на автора – нито твърде формален и дистанциран, нито прекалено самонадеян и разговорен. Оценявам съветите и обобщенията, които включваше във всяка глава. И определено е книга, която често ще споменавам.
“Фрида Кало и цветовете на живота” – Каролине Бернард
Ах, колко цвят и емоция ми донесе Фрида! Много се радвам, че я избрах за компания през февруари, защото ми разказа една забележителна и вдъхновяваща история. Не познавах достатъчно добре Фрида Кало – жената, а що се отнася до картините ѝ – имах базови наблюдения. А тя, Фрида – като личност и като художник, е микс от цветове, чувства, преживявания, от триумфални моменти и тежки загуби, от изпитания на нейния дух, от идеи и талант. Прекрасна книга, може би една от любимите ми в колекция “Музи” на издателство Емас!
“Парижката библиотека” – Джанет Скаслин Чарлс
Радвам се, че през февруари имах възможност да ви разкажа за “Парижката библиотека” от Джанет Скеслин Чарлс. Исторически роман, вдъхновен от действителни лица и събития – куража и смелостта на библиотекарите от Американската библиотека в Париж, които продължават да работят през ВСВ с риск за живота си. Нещо повече – нагърбват се с отговорната задача да доставят книги на тези, които най-много имат нужда от тях – хората, които искат да избягат от тази отблъскваща и толкова жестока действителност. Разказ за изборите, които правим, и отговорността на нашите решения.
“Изборът” – Едит Егер
Оставам на историческа вълна с личната история на Едит Егер, която тя споделя в своята книга “Изборът”. Чудесно написана и отличаваща се сред останалите заглавия, посветени на войната, тъй като тук фокусът е върху оцелелите и предизвикателството да продължат с живота си, загърбвайки травмите от миналото. Едит Егер споделя както за престоя в лагерите, така и за последвалите години, след като е успяла да се измъкне, за новото начало и адаптацията – дълъг и болезнен процес, за осъзнаването, че човек сам избира свободата. Скоро ще публикувам подробно ревю за книгата.
“Меденият изгрев над хълма” – Джо Томас
Добре, че са автори като Джо Томас, за да можем поне във фантазиите ни да пътуваме до нови и интересни места. Този път тя ни отвежда на остров Крит, където морският бриз се смесва със свежия планински въздух и уханието на билки. Докато опознаваме едно малко селце на острова, четем историята на една жена, завърнала се тук, за да потърси отговори от миналото и да намери посока в настоящето. Има и романтичен елемент, който мисля, че ще се хареса на читателките. Скоро ще има и ревю.
“Последният влак за Лондон” – Мег Уайт Клейтън
Завърших февруари отново с исторически роман – “Последният влак за Лондон” от Мег Уайт Клейтън. Наскоро ме питаха за книга, която последно ме е разплакала. Ами тази определено успя да ме просълзи – много емоционална история! Макар да не е първият роман, който разказва за зверствата към еврейските семейства по време на ВСВ, той е един от малкото, които се концентрират върху най-потърпевшите от този мрачен период – децата. Книгата е вдъхновена от действителни събития, което я прави още по-въздействаща. Да, за нея също ще пиша ревю.
