Откога само искам да ви разкажа за “Парижката библиотека” от Джанет Скеслин Чарлс! Вече съм споделяла, че през последните две-три години историческите романи за войната ми станаха слабост и се радвам всеки път, като видя рафта на библиотеката у дома пълен с някои от моите любимци в този жанр. Днес до тях нареждам и “Парижката библиотека” – история за силата на книгите и тяхната способност да бъдат наш спасителен пояс, когато имаме чувството, че се давим в бурното море на живота.
“Парижката библиотека”:
- Автор: Джанет Скеслин Чарлс
- Жанр: Исторически
- Страници: 392 стр.
- Година на издаване: 2021г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Софтпрес
Одил Суше мечтае да работи сред книги – заобиколена от великолепни романи, които ѝ нашепват незабравими истории. Желанието ѝ се сбъдва и тя започва работа в Американската библиотека в Париж, където се среща с интересни хора, споделящи страстта ѝ към четенето, и намира нови приятели. Но щастието на Одил е кратко, защото с напредването на войната и окупацията на френската столица животът става все по-труден, а ценностите и принципите на хората са подложени на изпитание. В тези мрачни времена библиотекарите от Американската библиотека организират своя собствена битка – те избират Библиотеката да остане отворена, за да доставят книги на тези, които имат най-голяма нужда от тях. Всеки ден е изпълнен с несигурност и догадки и никой не е застрахован от грешки. Грешки, които биха коствали нечий живот. Години по-късно Одил живее в Америка и заформя необичайно приятелство със съседсткото дете, което мечтае да посети Франция. Единствено пред него тя събира сили да признае най-голямата си тайна, която от години ѝ тежи. За да намери сили да прости и да продължи.
Периодът на Втората световна война се асоциира с думи като болка, скръб, безизходица и безнадежност и тази палитра от чувства се отразява на голяма част от романите, посветени на онези мрачни времена. И макар един писател да не може да избяга от историческата действителност, той има дарбата и привилегията да насочи вниманието на читателите в определена посока, като се фокусира върху доброто, което оцелява напук на цялата несправедливост и жестокост, от които е заобиколено. Така прави Джанет Скеслин Чарлс, която избира да ни разкаже за Американската библиотека в Париж. Днес тя е известна като най-голямата американска библиотека в Европа, а в онези дни хората я познават като библиотеката, която остава отворена по време на войната въпреки риска за живота на нейните служители.
Вдишах най-прекрасното ухание на света – меланж от мъхестия дъх на плесенясали томове и шумолящи вестникарски страници, и се почувствах у дома.
Избирайки да доставят книги до тези, които най-много се нуждаят от тях – като войниците на фронта и евреите, които се укриват – библиотекарите се нагърбват с тежката задача да подарят искрица надежда, която да топли и осветява пътя на тези хора в най-мрачните и трудни моменти. Книгите се превръщат в убежище, спасителна лодка за изстрадалите души. Те са ключът към един по-различен свят, където животът обръща гръб на бомбите и свистящите куршуми. Отдадеността на библиотекарите в Американската библиотека в Париж беше наистина вдъхновяваща! Хареса ми как авторката представя тяхната роля – не просто служители, които подреждат изданията по рафтовете, а се превръщаха в рицари на книгата.
Библиотека без читатели е гробище за книги… Книгите са като хората – ако не общуват, престават да съществуват.
Ясно е, че библиофилският характер на историята е едно от нещата, с които ме спечели. Авторката прекрасно е уловила вълшебството на добре написания роман и неговата сила да преобразява дните на читателите му. Но “Парижката библиотека” е много повече от книга за книгите – в нея се поставя акцент върху устоите на едно приятелство, върху тълкуванията на думи като “лоялност” и “доверие”, върху човешките слабости и моралните ценности, които войната всеки ден подлага на тест. “Парижката библиотека” е книга за изборите, които правим, и отговорността, която носим за решенията ни. История за прошката, която дължим на себе си.
Романът е разказан от две гледни точки, като доминираща е тази на Одил – героинята, която ни връща в Париж през 40-те години на миналия век. Самата тя е доста любопитен образ – от една страна, жена с голямо и добро сърце, от друга – човек, който понякога бе подвластен на предразсъдъци и емоции, които замъгляваха преценката ѝ. Вторият пласт от историята, който се развива на по-късен етап, разказваше за необичайното приятелство между Одил и Лили – съседското момиче, което за пръв път се сблъскваше с някои от сложните въпроси на живота. Хареса ми как бе представена връзката между поколенията – с разликите в мисленето и всички уроци, които взаимно си разменяха. Тяхната дружба правеше романът още по-емоционален и сърдечен.
Накратко, ако сте в търсене на завладяваща и красива история, ако сте почитатели на романите за войната или ако просто ви се чете книга, която да отразява вашата книгохолишка природа, то прекратете издирването. “Парижката библиотека” от Джанет Скеслин Чарлс е идеалният кандидат.
