Разглеждали ли сте картините на Фрида Кало? Признавам си, че аз бях запозната само с единични примери от нейното творчество – с жената, която ме гледа сериозно, може би дори леко предизвикателно. Коя е тя? Какво е искала да каже на тези от нас, които днес, повече от 60 години след смъртта ѝ, продължаваме да гледаме нейните автопортрети. За да разберем, трябва да опознаем Фрида отвъд картината. И Каролине Бернард ни дава тази възможност с книгата си “Фрида Кало и цветовете на живота”.
“Фрида Кало и цветовете на живота”:
- Автор: Каролине Бернард
- Жанр: Исторически
- Страници: 344 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Емас
През 1925 г., докато се прибира от училище, 18-годишната Магдалена Кармен Фрида Кало попада в катастрофа – автобусът, с който пътува, се сблъсква с трамвай. Оцелява като по чудо, но има множество тежки травми и възстановяването е дълго. Именно в дните, в които е прикована към леглото, Фрида започва да рисува и открива в изкуството отдушник на болката и надежда за идните дни. Картините ѝ я запознават с любовта на живота ѝ – стенописецът Диего Ривера, с когото по-късно сключва брак. Животът на Фрида е низ от събития – някои щастливи (като денят на сватбата ѝ), други са изпълнени с разочарование и тъга (невъзможността да бъде майка). Съмненията и колебанията винаги са преследвали художничката, но в едно е била сигурна – бялото платно е винаги там, за да сподели с нея емоцията, която разкъсва душата ѝ. Фрида Кало оставя след себе си 143 картини, сред които 55 автопортрета. Днес е една от най-уважаваните и известни художнички в света, а това е нейната история.
Да си поговорим за Фрида. Започнах книгата на Каролине Бернард с обичайните очаквания, с които подхождам към всеки роман от колекция “Музи” – знаех, че ми предстои среща с една интересна и вдъхновяваща личност. Но Фрида е родена, за да изпъква и да се отличава от масата, затова и в живота, и на платното, и на хартия това остава нейна запазена марка. “Фрида Кало и цветовете на живота” разказва забележителната история на мексиканската художничка, като рисува всички красиви и немалко трудни моменти, които са я оформили като личността, за която се говори и днес. Фрида е сила, енергия, светлина. Самороден талант, който респектира и впечатлява с ярките си и наситени цветове, от които не можеш да откъснеш очи.
Непрекъснато гледаше картината. В нея бе вложено нещо, което не искаше да забрави. Обещание. Картината съдържаше нещо важно. След дълъг размисъл откри какво е: с този автопортрет бе започнала да приема рисуването сериозно. Това беше първата картина, която превръщаше живописта в средство срещу тъгата, в начин да укроти болката и да вдъхне смисъл на дните си.”
Книгата включва цялата палитра от емоции, които изпъстрят дните на художничката и които след това намират израз на бялото платно. Изкуството за Фрида не е призвание, а спасение – болката, съмненията, вътрешната несигурност, която изпитва, тъгата и скръбта намират отражение в някои от най-силните ѝ творби. Фрида наистина има две лица, както самата тя рисува себе си в “Двете Фриди”, и Каролине Бернард се е постарала да ги покаже на читателите с всичките им цветове – едната е крехка, уязвима, влюбена до полуда в мъжа до нея и в идеята да има човек до себе си, който да вижда отвъд белезите по тялото и душата ѝ. Другата е решителна, независима, свободна – те не налага цензура нито на езика си, когато разговаря с уважавани и високопоставени лица, нито на картините си, които се различават от тези на останалите художници през този период.
Вярвам в изкуството. И в любовта.”
Много ми хареса как Мексико присъстваше в историята на Фрида, защото страната ѝ, както и културата, с която е закърмена и с която е отраснала, повлияват сериозно върху убежденията и метаморфозите на художничката. Направи ми впечатление акцентирането върху мексиканската кухня – изпъстрена с всевъзможни вкусове и подправки, леко остра и пиперлива като самата Фрида, и как контрастираше в Ню Йорк, където всичко бе по-семпло и обикновено. Другото, което ми допадна, е как на фона на историята за известната художничка научаваме и по нещо за политическата обстановка в Мексико в периода от 20-те до 50-те години на миналия век – за сблъска между комунистическите и капиталистическите идеали, за разединението на хората и влиянието на по-модерните и развитите държави.
Като стил книгата е много приятна – авторката пише увлекателно и изразително. В послеслова разказва подробно за източниците, които е ползвала при написването на романа, и за проучването, което е направила, преди да изложи своята интерпретация на историята на Фрида.
Гледайки автопортретите на Фрида Кало, винаги съм си мислила, че тя, изобразената на тях, е твърде голяма за платното – заема цялото пространство и не можеш да отместиш очи от нея. Четейки книгата “Фрида Кало и цветовете на живота” от Каролине Бернард, вече знам, че тя, Фрида Кало – жената, не се побира в никакви рамки и ограничения. Родена е да се отличава!
