Отдавна заглеждах “Атомни навици” от Джеймс Клиър, а и скоро не бях чела книги за личностно развитие, затова когато я видях в книжарницата този месец, посегнах импулсивно към нея. Оказа се наистина много полезна и най-вече приложима, благодарение на печелившата комбинация от достъпен език и практични съвети. Споделям с вас какво ми хареса в “Атомни навици” и какви уроци успях да си извлека от нея.
“Атомни навици”:
- Автор: Джеймс Клиър
- Жанр: Нехудожествена литература
- Страници: 360 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Издателство: Хермес
Накратко за книгата:
Аз съм човек на навика и в много аспекти съм доста предсказуема – научих се от ученичка да планирам и организирам деня си, да следвам някакъв график за седмицата, да разпределям време за изпълнение на списъка със задачи и време за почивка. Като ме питат кога успявам да чета, бих казала, че отново е въпрос на навик, който съм изградила от студентските ми години (разликата е, че тогава четях учебници 😀 ). Затова идеята на Джеймс Клиър определено ми допадна – нашият живот е отражение на навиците, които сме затвърдили през годините, били те полезни или вредни. Една рутина, която е станала толкова позната, че самите ние не осъзнаваме кога е настъпил моментът, в който сме поели по този коловоз. “Атомни навици” е отлично структурирана и лесна за проследяване и най-вече за асимилиране – Джеймс Клиър се е погрижил да поднася информацията на порции, за да може читателят да осмисли прочетеното и да прецени каква част от него може да приложи в собственото си ежедневие. Хареса ми, че са включени изследвания, примери и лични истории, защото илюстрират изключително добре финалните изводи, които откриваме във всяка глава. Стилът на Джеймс Клиър ми хареса повече от този на Марк Менсън – за разлика от по-директния, може би дори леко агресивен подход на автора на “Тънкото изкуство да не ти пука”, тук си представете книга, която прилича на приятелски разговор. В нея откриваш добрите примери, които те мотивират да работиш за целите си, учат те на търпение, защото промяната идва постепенно.
Споделям някои от уроците, които открих на станиците на “Атомни навици” и как да ги приложите, ако искате да си изградите навик да четете повече:
Промяната идва от вътре
Не е достатъчно да се събудиш една сутрин и да решиш, че искаш да промениш нещо в себе си – да усвоиш ново умение, да усъвършенстваш някой талант, да се откажеш от вреден навик. Важно е не само действието – независимо колко често го повтаряш, но и да усвоиш философията, която стои зад това решение. Например, ако искаш да четеш повече, то е защото вярваш, че няколко минути (или часа) прекарани в компанията на интересна книга, са по-удовлетворяващи от скролването из социалните мрежи.
Стъпка по стъпка
Променята не е мигновена. Джеймс Клиър обяснява подробно как изграждането на един навик изисква постоянство и търпение. Колко време ще ви е необходимо да го усвоите, зависи от вас. Имаше един чудесен пример за леденото кубче – как в началото половин градус нагоре или надолу не е от значение за неговото състояние, но когато продължавате да затопляте стаята със същото темпо, в даден момент то започва да се топи. Ако приложим съвета спрямо изграждането на читателски навици, то тук важи правилото #страницанаден. В началото може да е трудно да се концентрирате дори върху една страница от книга, но ден след ден историята започва да се избистря пред очите ви и една страница вече не е достатъчна.
Четири закона на промяната
Джеймс Клиър обяснява, че промяната се води от четири закона. Първият е знак – направете го очевиден (получили сте книга като подарък). Вторият е копнеж – трябва да е достатъчно привлекателен, за да имате мотивация да работите в посока промяна (книгата е популярен бестселър, слушали сте много за нея, изпитвате огромно любопитство да разберете струва ли си наистина). Третият закон е реакцията – вече предприемате някакво действие, с което поставяте началото на изграждането на нов навик. Не трябва да е прекалено трудно или ограничаващо (след вечеря взимате книгата и сядате на дивана, за да прочетете няколко страници от нея – така или иначе нямате нищо по-добро за правене в момента). Четвъртият е наградата – тя наистина трябва да си заслужава, за да оправдае положените усилия и да повторите “експеримента”, докато не се превърне в навик (прочели сте книгата и много ви е харесала, включвате се в дискусии с познати по темата и търсите препоръка за друга също толкова интересна история).
Силата на изкушението
Независимо дали става дума за полезен или вреден навик, изкушението играе голяма роля във формирането. Както и средата. Ако сте обградени от хора, които обичат да гледат реалити предавания или сериали (няма нищо лошо в това) и предпочитат да прекарат вечерта с новия епизод, логично те ще ви разказват какво са гледали и ще ви изкушават да пуснете телевизора. Книгата може да почака все пак. Затова Джеймс Клиър предлага да направим навиците неустоими и включва в книгата си “формули”, по които да се водим. Например, “След като се навечерям, ще си пусна един епизод от сериала, но само ако преди това съм прочел/а 5 страници от книгата”.
Двуминутно правило
“Когато започвате нов навик, той не трябва да отнема повече от две минути от вашето време”. Отново се връщаме на идеята, че в началото не трябва да ви е трудно, за да имате стимул да усвоите нов навик. И макар самият навик (четене на книги, посещение във фитнеса, ранно ставане) да отнема повече от две минути, началото отнема точно един миг (отваряне на първата страница, обуването на маратонки, нагласянето на алармата).
Трябва да е интересно
Новият навик трябва наистина да ви носи усещане за удовлетвореност – да успява да ви задържи вниманието, да подсилва чувството за копнеж, да бъде интересен. “Скуката е най-голямата заплаха за успеха” – ако един роман не ви грабва, а историята ви се струва прекалено обикновена и предсказуема, то едва ли ще имате голям стимул да довършите книгата. Два-три подобни случая определено ще ви разочароват и съвсем ще загубите мотивация да четете. Ето защо казвам, че животът е твърде кратък, за да четем скучни книги! 🙂
