Зарежете романтичните книги за Свети Валентин и обясненията в любов. “Моята прекрасна съпруга” от Саманта Даунинг е историята, която ще разнообрази розовия февруари, ще ви заинтригува и изненада.
“Моята прекрасна съпруга”:
- Автор: Саманта Даунинг
- Жанр: Трилър
- Страници: 404 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Сиела
Отстрани погледнато Милисънт и нейният съпруг имат прекрасно семейство – живеят в красива къща в предградията, и двамата имат прилични доходи и се радват на двете си деца. Идилия. Кой да предположи, че зад усмивките на тези толкова нормални хора, се крият двама хладнокръвни убийци. Всичко започва с един инцидент – опит за самозащита биха казали някои. Но тази случка връща страстта и тръпката в брака им, разчупва рутината, с която са свикнали и която постепенно ги е отдалечила. Вече са свързани не само като съпруг и съпруга, а и като съучастници, партньори. Когато труп на една от жертвите им е открит от полицията, фасадата се срива и проличават истинските им лица. Някой винаги върви един ход напред.
Ще ме извинявате за езика, но “Моята прекрасна съпруга” е една от най-шантавите психарски истории, които съм чела. Хем четеш трилър с всички бонуси, които идват с него – адреналин, напрежение, мистерия, хем ти е интересно и дори забавно колко изкривено може да е въображението на авторката и се чудиш как е успяла да измисли толкова смахнат сюжет. Това е книга, в която границата между истината и лъжата е толкова тънка, че героите многократно я прекрачват, докато накрая изцяло не се изгубват в илюзията на техния уж перфектен живот. История, която ни припомня, че само двама души знаят какво наистина се случва в една връзка и не всичко е такова, каквото изглежда отстрани.
“Моята прекрасна съпруга” ни разказва за един брак, в който вълненията и еуфорията от влюбването отдавна са погълнати от рутината и задълженията, присъщи за едно нормално семейство. Тогава нашите герои залитат от едната крайност (на предсказуемостта и спокойствието) към другата, която оправдават с необичайния си фетиш – да убиваш заради тръпката, че престъплението ще ти се размине, защото само ти и партньорът ти знаете истината и си пазите гърба. Дали?
В романа на Саманта Даунинг злодеите са известни от самото начало, или поне читателят така си мисли. Но колкото повече чете, толкова повече му се замайва главата от спиралата от тайни и лъжи, в която попада. В един момент сюжетът прави остър завой и вместо да се фокусира върху хитростта, с които Милисънт и съпруга ѝ прикриват убийствата и държат полицията на разстояние, историята се завърта и се превръща в разследване и събиране на факти, които да подскажат какво наистина се е случило с брака на двамата герои и дали някога са били отбор. Защото ревността е отрова, която бавно убива една връзка, а отмъщението е нейният триумф.
Много харесвам стила на Саманта Даунинг – динамиката в сюжета с ретроспективните епизоди, наслагването на напрежението и отлагането на кулминацията, но най-вече начина, по който е изградила главните герои. Милисънт умело прикрива лудостта си зад спокойна и уравновесена фасада – тя е хищник, който търпеливо дебне плячката си, но е безпощадна, когато реши да атакува. Съпругът ѝ първоначално излъчва наивност и слабост, но с напредването на историята впечатленията за него се променят и става ясно, че не е толкова безобиден. И много ми харесва как до самия финал така и не научаваме истинското му име.
“Моята прекрасна съпруга” от Саманта Даунинг определено е моят тип трилър и горещо ще го препоръчвам на всеки, който иска да излезе от читателски застой. Със своята непредсказуемост провокира и подлага на съмнение преценката на читателя като го въвлича в една хитра игра между съпрузи, чиято връзка отдавна е излязла от зоната на нормалното. И със сигурност дава един необикновен и различен поглед върху брачните взаимоотношения.
