“Обетована земя” от Барак Обама е книга, която е далеч отвъд зоната ми на комфорт. Политиката винаги ми се е струвала твърде сложна и объркана материя, прекалено субективна и враждебна, затова спазвам здравословна дистанция. Но като почитател на “Моята история” от Мишел Обама, нямаше как да не проявя любопитство и да не проверя от първо лице какви са приликите и разликите между двамата писатели в семейство Обама. Ревю се въздържам да пиша, тъй като не се чувствам достатъчно компетентна и подготвена, но реших да споделя някои наблюдения и 10 любими цитата от “Обетована земя”.
“Обетована земя”:
- Автор: Барак Обама
- Жанр: Мемоари, автобиография
- Страници: 800 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
Предвид споделеното по-горе, държа да отбележа, че се зачетох в “Обетована земя”, за да опозная не Барак Обама – политика, 44-ия президент на САЩ, а Барак Обама – мъжа, който има своите роли на съпруг и баща. Подобно на Мишел, той също е талантлив и умел разказвач, който не издига бариери между него и читателите, а им предоставя възможност да надникнат в неговия свят и да научат за всички съмнения, страхове, мечти, цели и амбиции, които е трупал през някои от най-емблематичните моменти от живота си. Тази човещина, която ме спечели в “Моята история”, се вижда и тук – харесва ми как и двамата се стремят към нормалност, макар да осъзнават, че с позициите си носят отговорност и власт; как не забравят пътя, който са извървели, и не се срамуват да признаят слабостите си, макар техните противници да дебнат именно за най-малките прояви на уязвимост. Харесва ми, че като при всеки човек Барак Обама има моменти на категорична убеденост в посоката на своя път, но и на колебания; че освен мнението на своите привърженици, търси и това на критиците. Очаквано, “Обетована земя” е по-политическа и аналитична в сравнение с автобиографията на Мишел Обама – разглежда ключови принципи и решения, които са (пред)определили кариерата на Барак, разяснява негови избори и действия, дефинира разбиранията му за демокрация и обединение. Книгата не е за всеки и вероятно ако споделяте моя читателски интерес, ще ви е по-лесно да четете първата половина от нея. Споделям 10 цитата, които ми направиха по-силно впечатление и заради които препоръчвам да не подминавате с лека ръка книгата. Независимо дали се интересувате от политика, или не.
1.”Всяко решение, което вземах, по същество бе риск с висок залог, но не беше само това – голямото предизвикателство се криеше във факта, че за разлика от покера, където играчът може да си позволи да загуби няколко добри ръце по пътя към финалната победа, тук един-единствен инцидент можеше да коства живот – и с това да погребе – както в политическата преса, така и собственото ми сърце – каквато и друга цел в по-широк план да съм постигнал.”
2.Погледнахме се през масата. За момент имах чувството, че сме сами в стаята. Мислено се върнах към онзи момент преди седемнайсет години, когато се срещнахме за първи път: как влязох в кабинета ѝ със закъснение и малко мокър от дъжда, как Мишел стана от бюрото си, красива и уверена, със строга блуза и пола като истински адвокат, и какъв непринуден и приятен разговор последва. Видях в големите ѝ черни очи уязвимост, която знаех, че рядко показва. Още тогава осъзнах, че тя е необикновена, че трябва да я опозная, че е жена, която мога да обичам. Какъв късмет имах, помислих си.”
3.”Обръщайки поглед назад, понякога размишлявам върху вековния въпрос за това, доколко чертите на отделните лидери като личности са от съществено значение за хода на историята – дали тези от нас, които се издигат до властта, са просто проводници на дълбоките, неумолими течения на времето, или сме поне отчасти творци на това, което ще дойде. Чудя се дали съмненията и надеждите ни, дали травмите от детството ни или спомените за неочаквана доброта таят в себе си толкова сила, колкото всяка една технологична промяна или социално-икономическа тенденция.”
4.”На никого не му и минаваше през ума, че може да не завърша колеж. Но и никой в семейството ми не е очаквал, че някога може да заемам държавна длъжност.”
5.Намерих убежище в книгите. Навикът да чета дължа на майка си, насаждаше ми го от ранна детска възраст – нейното решение всеки път, когато се оплаквах, че ми е скучно, когато нямаше пари да ме изпрати в училището за чужденци в Индонезия или когато трябваше да ме вземе в службата си, защото нямаше детегледачка.
– Вземи да прочетеш някоя книга – казваше ми. – После ела и ми разкажи какво си научил.”
6.”Тя обгърна лицето ми с длани.
– Забелязал ли си, че ако има труден път и лесен път, ти винаги избираш трудния? Защо мислиш, че става така?”
7. “Животът с мен обещаваше на Мишел нещо друго – онова, което тя съзнаваше, че е пропуснала като дете. Приключения. Пътувания. Разчупване на ограниченията. Точно както нейните корени в Чикаго – нейното голямо семейство и всички роднини, здравият ѝ разум, желанието ѝ преди всичко да е добра майка – обещаваха да ми дадат стабилността, която ми липсваше през по-голямата част от младостта ми. Ние не само се обичахме, разсмивахме се един друг и споделяхме едни и същи основни ценности – между нас имаше симетрия в начина, по който се допълвахме. Пазехме си взаимно гърба, покривахме слепите си петна. Можехме да сме екип.”
8. “Нощна птица по природа, поех вечерната смяна, за да може Мишел да спи, слагах Малия на крака си и ѝ четях, а тя ме гледаше с големи въпросителни очи или спинкаше сладко, топличка и спокойна, легнала на гърдите ми, след като добре сме се оригнали и изакали. Мислех си за поколенията мъже, които са пропуснали тези моменти, както и за собствения си баща, чието отсъствие бе допринесло много повече за оформянето на характера ми, отколкото кратката ни среща, и осъзнах, че няма друго място на земята, където бих искал да бъда в този момент.”
9.”Убедих се, че когато работи успешно, кампанията – и следователно демокрацията – е групово начинание, а не солово изпълнение.”
10. “Трябва да се научим да живеем заедно, да си сътрудничим и да признаваме достойнството на другия, иначе ще загинем.”
