Първото ревю за новата година се пада на книга от Колийн Хувър. Четох “Разбити сърца” още като излезе през лятото и сега с удоволствие си я припомних отново, вече с български превод. Емоционална, чувствена и красива, тя се нарежда сред любимите ми романи от Колийн Хувър.
“Разбити сърца”:
- Автор: Колийн Хувър
- Жанр: Романтика
- Страници: 276 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Ибис
Eдинствените неща, които родителите на Бея Грим са ѝ дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби. Но неочакваната смърт на майка ѝ я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да отминат. Но новият ѝ съсед, Самсон, се оказва препятствие в плана ѝ. На пръв поглед Бея и Самсон нямат нищо общо. Тя е живяла в бедност, той е от богато семейство с привилегии. Но връзката, която се заражда помежду им, е почти мигновена и твърде дълбока, за да могат да я отричат. Бея и Самсон се съгласяват отношенията им да не стават по-сериозни от обикновена лятна авантюра и да останат на плиткото. Но се задава течение, което ще завлече сърцето на Бея в океана…
Колийн Хувър може би е един от авторите, на които гласувам най-голямо доверие. Връзката ни е дългогодишна, с натрупани 20 романа история зад гърба ни. Такъв “период” неминуемо означава, че вече познаваш стила на писане, ориентирал си се с какъв тип герои ще се срещнеш и държиш едни носни кърпички наблизо за всеки случай, защото знаеш, че не е изключено да пролееш няколко сълзи. Разделям книгите от Колийн Хувър в две категории – ранен и късен период. Първият включва романи като “Любов в стихове” и “Може би някой ден”, а вторият е по-зрял и там попадат заглавия като “Най-доброто в теб” и “Никога повече”. Харесвам и двата, но не крия, че имам слабост към първия – тук има натрупване на емоцията, безумна химия между героите, по-малко монолози и разсъждения за сметка на повече динамика. “Разбити сърца” определено слагам в тази първа категория и беше съвършено удоволствие да усетя отново онази еуфория, която изпитах при първите ми срещи с романите на авторката.
Чудя се кой начин на отглеждане е по-лош за един човек. Такъв, при който си закрилян и обичан до такава степен, че нямаш представа колко жесток може да бъде светът, докато не стане твърде късно да придобиеш умения за оцеляване и справяне, или да израснеш в дом като моя. Най-уродливият вариант на семейство, където оцеляването и справянето с живота е единственото, което научаваш.
“Разбити сърца” всъщност е доста подходяща книга за начало на годината, защото ще ви припомни, че имате куп причини да сте благодарни за живота си. Ако имате покрив над главата си, храна на масата за вечеря, ако сте здрави и близките ви са до вас и ви обичат, то със сигурност разполагате с повече отколкото главната героиня Бея е имала през по-голямата част от детските и юношеските си години. Това, което не ѝ липсва, са сила, воля, характер и гордост – четири качества, които ѝ помагат да се адаптира към ситуацията и да не отписва плановете си за бъдещето. Темата за богатството и бедността, за склонността на човек да приема за даденост всички блага, с които разполага, е дълбоко засегната в “Разбити сърца”. И макар да не пренебрегва спокойствието и сигурността, които парите осигуряват, Колийн откровено ни показва, че най-богати са тези, които умеят да ценят момента, да му се наслаждават, да не го измерват в цифри, а в спомени, които да колекционират и към които да се връщат след време.
“Хората понякога се давят и на плиткото”
Историята е романтична, на места по-меланхолична и трудна за преглъщане, но без да изпада в песимистични крайности, а дори напротив – бих казала, че носи надежда, че рано или късно животът се подрежда. За пореден път Колийн Хувър вмъква и въпроси, свързани с родителството и отговорността да отгледаш дете. Редом с тях коментираше и по-болезнени теми като хулиганството и тормоза в училище, зависимостта към наркотиците и сексуалните посегателства, за дома като място и като чувство, но без да ги превръща в акцент. На фокус остана появата на една любов, която е готова да жертва най-ценното си притежание – времето си, в името на щастието на другия.
Любимата ми част от книгата – Самсон и неговата лична история, защото изправя читателя пред морална дилема. Къде е границата между правилно и грешно, между редно и нередно? Кога сме склонни да оправдаем нечия постъпка и кой е кодексът от правила, по който се ръководим? Какво всъщност значи справедливост и имаме ли право да влизаме в ролята на съдници на чуждия живот, без да сме носили неговото бреме? Всеки читател открива сам отговорите на тези въпроси.
Спирам до тук, защото вярвам, че това е и най-ценното в “Разбити сърца” – дава храна за размисъл. Колийн Хувър не обича да пише самоцелни романтични истории. В година, в която изгубихме толкова много, тя ни напомня за всичко, което всъщност имаме.
