Отстрани погледнато да работиш в книжарница изглежда като мечтаната работа за всеки книгохолик. И макар самите книжари да споделят колко обичат книгите, истината е, че като всяка професия, и тази има своите тънкости. Всъщност, зад приветливата усмивка и купчината с препоръки те крият своите суперсили, за които благородно им завиждам.
Да намират подходящата книга за всеки читател
Аз съм от читателите, които се вслушват какво им нашепват книгите и така избират следващата си книжна покупка. Някои обаче още не са овладели този тайнствен език и се нуждаят от съдействие, за да открият следващия роман, който да им прави компания. Книжарите имат фантастичната способност да препоръчват точните книги на правилните хора (помните ли историите на Натали от “Книжарката от площада на билките”?). Понякога го правят директно в разговор с нас, друг път – като аранжират заглавията, така че да си проправяме по-лесно път към тях, или пък те към нас (подобно на Маги от “Всичко започна в книжарничката на Хюго”). От опит знам колко удовлетворяващо е чувството да намериш дом за някоя книга 🙂
Да откриват книгите, които остават невидими за клиентите
Колко често ви се е случвало да влезете в книжарница, чиито рафтове са затрупани с книги, да се оглеждате за определено заглавие, но така и да не го откривате? На мен поне многократно. Но за един миг книжарите откриват книгата, която, оказва се, е стояла точно пред очите ми. Да познаваш книжното богатство, с което книжарницата разполага, не е малка задача. Стотици заглавия и корици минават пред очите на всеки книжар – изискват се отлична памет и познания, за да запомниш позицията на всеки роман и да му помогнеш да открие новия си собственик.
Да сдържат смеха си при безумни запитвания
Спомням си колко много се забавлявах, когато четох “Влиза един човек в книжарницата” от Orange Books – малка книжка, изпълнена с кратки фрагменти от комичните ситуации, в които всеки книжар е изпадал. И не говорим само за сбъркани заглавия или имена на автори! Шантави, странни, нелогични, любопитни, провокативни въпроси се задават ежедневно на хората, които работят с книги, но да не забравяме, че книжарите са на първа линия за среща с читатели, затова там извира фонтатът от бисери. Миналата година, докато бях на зимния панаир на книгата, този път от позицията зад щанда, го разбрах от първо лице (“Внучката казва: Я, виж, научи английски за 30 дни!, а бабата отговаря – ти за 5 години в училище не го научи, та сега за 30 дни ли…”). Тогава наистина оцених тази свръхспособност на книжарите!
Да проявяват свръхчовешко търпение
За много хора книжарницата е място, където влизаш, без да бързаш да се отправиш към изхода. Идиличните разходки между рафтовете с книги могат да продължат дълго време, а крайна цел на книжната обиколка невинаги има. Представете си сега, че докато вие релаксирате сред прилежно строените заглавия, някой все пак е на работа, готов да ви съдейства и да ви обслужи. Дори това да означава, че трябва да изчака час-два, докато се решите дали да купите книгата, за която всички говорят, или да си вземете друга, за която никога не сте чували.
Да ти предават любовта към книгите
Най-голямата суперсила на книжарите е талантът им да ни предават любовта си към книгите. От изнасянето на емоционална и възторжена реч-препоръка за нов роман до внимателното и грижливо отношение към всяко издание – има много какво да научим за света на литературата от хората, които работят зад щанда в книжарници.
Работата на книжара е толкова приятна, колкото и изморителна, затова следващия път, когато прекрачите прага на книжарница, не забравяйте да се усмихнете на хората, които допринасят книгите да стигнат до вас.
