Детски книги, които вкъщи четем

by Хриси

Благодарна съм за възможността да избирам и споделям книги с моя малък читател у дома. Понякога имаме различни вкусове. Друг път пък на него му трябва време, докато приеме и опознае една история. Но се гордея, когато заедно попълваме колекцията и откриваме любими герои. И тъй като отдавна ме питате какво четем с него, ето някои от нашите фаворити.

Започвам с уточнението, че Борис още няма навършени 5 години – предпочита по-кратки истории и определено има слабост към герои, които са различни животни. Аз пък обичам сладки и „гушкави“ илюстрации, закачлив и разбираем текст и да има някаква скрита поука.

Старт с книгите на издателство „Клевър Бук“ – ако някой се разрови из рафтовете с детски книги у дома, ще реши, че сме на абонамент към тях. Борис много се забавлява с героите – любима ни е маймунката Пепи („Ужасни, непоносими, кошмарни маниери“) и вече я знаем наизуст (не се шегувам), но харесваме също историята за Марти („Искам, искам“). Като цяло препоръчвам всички книжки от поредица „Аз се уча да чета“ – за по-малките читатели, защото ги възпитават, а за по-големите, защото текстът е чудесен за първи опити за четене. Първоначално срещнах съпротива с въвеждането на книгите от серията „Аз и другите“, но пък сега една от трите приказки вечер задължително е „Шумна зимна дрямка“, а за рождения ден през януари подозирам, че ще правим тортата от „Най-хубавият рожден ден“. Наистина прекрасни истории за приятелството, придружени от пъстри и весели илюстрации.

Коледна селекция – моя и на Борис 🙂

От детските книги на издателство „Хермес“ фаворит ни е „Денят, в който пастелите си тръгнаха“ от Дрю Дейуолт. Борис много обича да посочва какъв цвят са отделни предмети в магазина или у дома и е особено впечатлен от крамавия пастел. На мен пък ми хареса, че докато четем историята на всеки пастел от кутията,  учим не само цветовете, но и показваме на децата, че е важно да имаш глас и да бъдеш чут и че когато сме задружни, винаги е по-весело и цветно. От зимните книжки пък ни харесва „Приятели завинаги“ от Галина Андонова, която е наистина с разкошни илюстрации.

Фаворитите ни от издателство „Мармот“ са „От сърце“ и „Кой вдига врява?“. Аз съм почитател повече на първата, защото наистина е много сърдечна и смислена книжка, която препоръчвам и на възрастните да прочетат, за да си припомнят колко е важно да бъдем добри едни към други. Борис обаче се забавлява с шумните съседи от „Кой вдига врява?“ – и не мога да го упрекна, защото историята наистина е весела и откривам доста прилики с реалността 😀 Като родител определено препоръчвам и книжките за Агата, но за тях трябва още малко да пораснем. По същата причина още изчаквам с книгите за „Мотовете“,  но нямам съмнение, че на определен етап и те ще попаднат в списъка с фаворити. Като цяло съм на мнение, че детето не трябва да бъде притискано – на всяка книга си ѝ идва времето.

Пример, поредицата за „Петсън и Финдъс“ на издателство „Фют“. Миналия декември на  Борис трудно му се задържаше вниманието върху тях – все пак те са и с повече текст, по-различни илюстрации, а и както казах, при нас е ключово героите да са животни. Бях се отказала, докато един ден през пролетта не го видях сам да си ги разглежда (може би е важно да уточня, че повечето детски книжки стоят на достъпно място, така че Борис да може да ги разглежда без моя помощ, когато пожелае). „Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата“ проправи пътя на останалите и през лятото имахме известен проблем с желанието за къмпинг на двора („Петсън и Финдъс спят на къмпинг на двора“). И след като сме на издателство „Фют“, споделям, че сме големи почитатели на техните енциклопедии за различни възрасти (поредица „Искам да знам“ се ползва с привилегии)!

Продължавам с веселите приключения на „Туут и Пъдъл“ от Холи Хоби на издателство Дъбови Листа. Миналата година четохме „За Коледа ще си бъда у дома“, а сега пътешестваме със сладките прасенца. Пространствено още ни е трудно да се ориентираме и възникват доста въпроси по време на четене, но пък това му е хубавото на книгите – подхранват нашата любознателност и ни отварят очите за света.

Списъкът с любимци не приключва тук. Разбира се, идва ред на книгите на „Софтпрес“! Прекарахме пролетта в компанията на „Птичето и дървото“ от Вера Асенова с прекрасните илюстрации на Свилен Димитров – толкова мила, нежна и сърдечна история за приятелството и за доброто! Есента пък споделихме с детската книга на Натали Портман – като родител ми харесва, че са включени три класически басни, с които всеки е израснал, а като читател ме привлича забавния и достъпен език, който Любомир Николов е успял да съхрани при превода. Освен това басните са в рими и това определено се харесва на малкия читател! Интересна ни е и историята за „Имуните“ от Милослава Абаджиева – книжката е отличен помощник, ако трябва да обясняваш на детето за вируси и бактерии – тема, която е повече от актуална тази година.

Най-новото попълнение в детската библиотека е резултат от моя импулсивна покупка – „Грузулак“ от Джулия Доналдсън на издателство „Жанет-45“. Книгата много ни хареса и сме решили да вземем и другите издания от поредицата – Борис се забавлява със създанието грузулак, а на мен ми допада идеята, че една малка мишка успява да надхитри всички в историята благодарение на ум и съобразителност.

Завършвам и без това дългия списък с книгите на Джулиан Гоф от поредицата за „Заек и мечка“ на издателство Timeline. Обожавам ги тези истории – така ме разсмиват и в същото време съдържат толкова простички, но смислени и важни сентенции, които възрастните понякога забравяме (за тревогите, за решенията на проблемите, за приятелството и отношението ни към заобикалящия ни свят). Борис харесва „Хапещ нападател или нов приятел“ заради историята на бобъра 🙂

За финал ще споделя две наблюдения. Едното е, че децата ни копират – ако възрастните нямат интерес към четенето, ако не се отбиват в книжарница или в библиотека, ако предпочитат да прекарват времето си на телефона или компютъра вместо между страниците на един роман, тогава не може да очакваме от един малчуган по собствена инициатива да търси и открива забавление сред книгите. И второ – не налагайте вкуса си. Аз съм голяма почитателка на историите за Зайчето Питър, но у дома не споделят моя сантимент към книгите на Биатрикс Потър. Поколенията се менят и децата ни растат в среда, коренно различна от тази, която ние сме познавали на тяхната възраст. Нормално е да търсят друг тип истории и да харесват други герои. Не ги притискайте и бъдете търпеливи – с времето ще открият магията на литературата и ще оценят богатството на този толкова пъстър и вълшебен свят.

2 comments

Даниела 16.12.2020 - 14:58

Страхотна колекция, прекрасни идеи! Виждам на снимка я има, но не в мернах в текста Вярвай в чудеса.. Това може би е най-приказната и зсреждаща коледна книжка, която съм чела на дъжеря ми. От Софтпрес също обожаваме Жабокът принц и Приключения на Барон Мюнхаусен.. Въпреки, че моята 4 годишна девойка не ги схваща много… Тук таме се подсмихва, но е мъничка още за него.. Друго което обожаваме са кратките истории в стихотворна форма на издателство посоки, повечето от които на Ангелина Жекова…
Има още какво да четем, а тук си харесах вече няколко заглавия 😉
PS Зайето Питър и моето зверче не го одобри, но ме я обвинявам, защото екземплярите, които имаме са доста скучно представени..

Reply
RADEJ7655 02.01.2021 - 5:45

Thank you!!1

Reply

Leave a Comment