С творчеството на Мат Хейг се запознах за пръв път покрай книгата му “Причините да останеш жив” и тогава бях доста впечатлена от разсъжденията му, свързани с менталното здраве. Но признавам, че негов роман не бях чела. Посегнах към “Среднощната библиотека” импулсивно – вече имах изградено доверие в писателския му талант, а от резюмето имах предчувствие, че историята ще е интересна. Да, такава беше – необикновена и в същото време универсална, така че всеки читател да открие частица от себе си между страниците й.
“Среднощната библиотека”:
- Автор: Мат Хейг
- Жанр: Съвременна литература
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Locus
На Нора Сийд определено не ѝ върви – в рамките на едно денонощие губи работата си, домашния си любимец и единствения си ученик, на когото дава уроци по пиано. На всичкото отгоре е в лоши отношения с брат си, който я обвинява за неблагоприятния развой на музикалната му кариера, няма половинка до себе си, след като се е разделила с годеника си преди време, и все още живее в същото малко градче, където е отраснала и където всеки й напомня, че остарява. Има ли смисъл да продължава да се мъчи? Нора е убедена, че няма, но тогава съдбата й поднася своя най-ценен подарък, като отваря вратите на Нора за среднощната библиотека…
“Среднощната библиотека” от Мат Хейг разказва необикновената история на една обикновена жена. Нора не просто има гаден ден! Всъщност той е последната капка на нейната чаша, която от години се пълни с горчив коктейл от самота, тъга и съжаление. Депресията отдавна ѝ е хвърлила око, оплита я в примката си, която вече е толкова стегната, че не й позволява да диша. Нора е уморена да се бори и да търси смисъл, когато всичко й се струва безсмислено. И тогава животът й поднася най-голямата изненада – възможност за промяна.
“Среднощната библиотека” е роман за себепознанието и се фокусира върху факторите, които влияят на самооценката и по-специално върху всички онези негативи, които замъгляват преценката и пречупват истинското ни Аз през криво огледало, оформяйки едно отблъскващо и нещастно отражение. Те са камъкът, който чупи стъклото; бариерата, която ни пречи да вървим напред. Съжалението за пропуснатите шансове, и разкаянието, че си поел в погрешната посока, когато си бил на кръстопът, оставят усещането за един пропилян живот, който обаче няма бутон за рестартиране. Или пък има? Историята на Нора разглежда именно този вариант – какво би се променило, ако можехме да изживеем живота си отново? Ако изтрием всички грешни решения? Има ли перфектен сюжет или съвършенството винаги ще е мираж?
Мат Хейг демонстрира майсторско писане с оригиналния си подход към вечната тема за живота и смъртта, за смисъла на битието и баланса, към който всеки човек се стреми. Облича познати философски въпроси в метафората за библиотеката, която архивира черно на бяло последиците от решенията в нашия живот. Безкрайни редици, пълни с книги с безброй сценарии, а сред тях една, която има ключова роля – историята, която пишем в момента! В този ред на мисли, макар “Среднощната библиотека” да стартира леко минорно и меланхолично, бих казала, че емоционалният ѝ заряд се покачваше значително след всяка страница и в цялост историята на Нора действа мотивиращо и вдъхновяващо. Кара ни да преосмислим и оценим всичко, което сме постигнали, да сме благодарни за развоя на събитията, защото в една паралелна вселена кой знае как би се развил животът ни.
Много неща ми допаднаха в “Среднощната библиотека” – хареса ми как авторът вплита научни хипотези и философски разсъждения, свързани с квантовата физика, паралелните светове и възприятието на реалността. И предвид развоя на събитията от 2020 г., като че ли тази книга идва тъкмо навреме! Интересно беше да проследя опитите на Нора да пренапише собствената си история, докато открие онзи сюжет, който я прави най-щастлива. Всеки сценарии имаше скрита поука, урок, от който тя да се поучи – например, че не можем да носим отговорност за чуждите грешки; или че не бива да се чувстваме виновни за обстоятелства, които са извън нашия контрол; че желанието за живот се активизира най-силно, когато сме изправени очи в очи със смъртта; че цената на щастието и славата често е твърде висока; че любовта и възможността да споделиш радостта са онези вълшебни съставки, които придават смисъл на всичко.
“Среднощната библиотека” от Мат Хейг е необикновена книга и има много какво да предложи на читателя – и като сюжет, и като послания, но най-вече като теми за размисъл. Убедена съм, че и в друга реалност, пак бих посегнала към нея и отново бих останала толкова очарована, колкото съм сега.
