“Полунощ ме води към теб” от Том Елън – една от най-магичните и романтични коледни истории, които съм чела, вдъхновена от обичаната от всички ни класика “Коледна песен”.
“Полунощ ме води към теб”:
- Автор: Том Елън
- Жанр: Романтика
- Страници: 312 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
Бен и Дафне са заедно от 15 години – от една съдбовна декемврийска вечер, когато се срещат и от мига на тяхното запознанство, пламва тяхната любов. За това време много неща се случват. Променят се и те като двойка, затова напоследък Бен все по-често се пита дали тогава е избрал правилното момиче. Как е щял да се развие животът му, ако в онази нощ бе целунал Алис – момичето, с което прекарва първите месеци от студентските си години? Докато се чуди как да прогони този глас на съмнението, Бен получава необичаен подарък. В нощта на Бъдни вечер непознат възрастен мъж му подарява ръчен часовник, чиито стрелки са замръзнали на 12 без 1. Когато Бен се буди на другата сутрин, се оказва, че часовникът го е върнал обратно в деня на 5 декември 2005 г. — денят, в който за първи път целува Дафне и обръща гръб на Алис. Сега той има шанса да преживее отново най-важните мигове от своя живот. Дали наистина може да промени нещо?
Магична, романтична, вълнуваща – така бих описала “Полунощ ме води към теб” от Том Елън. Страшно много харесах историята, защото съчетава нежността и емоцията, присъщи за любовните романи, с вълшебството на коледните празници. Навяваше ми асоциации на модерен вариант на “Коледна песен” от Дикенс не толкова заради пътуването във времето, колкото заради посланието – никога не е късно да се промениш и да поправиш грешката си. Увлекателна и непредсказуема, тя ни повежда на едно незабравимо пътешествие назад към спомените и напред към мечтите, а по средата остава реалността – единствената, която наистина имаме силата да променяме.
Чувствам се почти по детски развълнуван. От дете не си спомням да съм изпитвал такава нервна превъзбуда на Коледа. Онова заразително усещане да знаеш, че следващите няколко часа ще ти донесат само хубави неща.”
“Полунощ ме води към теб” е история с дълбок емоционален заряд, която чрез преживелиците на главния герой Бен провокира читателя да преосмисли приоритетите си и да бъде благодарен за живота си. Роман за прошката и разкаянието, за загубата и скръбта, за приятелството и подкрепата, за желанията и копнежите, за любовта, която осветява пътя ни, когато се чувстваме изгубени. В много отношения това е един по-различен романтичен коледен роман – разказан е от мъжка гледна точка; включва пътуване във времето, но следва конкретна хронология; действието се развива през декември, но празничната атмосфера отстъпва на заден план, за да ни напомни авторът, че това е и време за равносметка. От момента, в който часовникът става собственост на Бен, стартира неговото пътуване по пътя на себепознанието. Поставен в позицията на знаещия, носещ предимството на опита, той успява да погледне живота си от друга перспектива и да отвори очи за истини, които е пропуснал.
Ако не харесваш живота си, можеш да го промениш.”
Хареса ми начинът, по който Том Елън е изградил сюжета. До известна степен става дума за любов, която получава втори шанс, но в същото време авторът бяга от клишето и представя един по-нестандартен подход към темата. Пътуването във времето правеше историята непредсказуема и внасяше дълбочина благодарение на деликатно вмъкнати философски разсъждения – подобно на Бен, читателят също не знаеше какво го очаква, когато часовникът удари 12. Опознавахме едновременно Бен от настоящето и този от миналото, а въпросът, който го измъчваше, е познат на всеки – би ли променил нещо в живота си, ако имаше тази възможност. Напоследък романи, които по някакъв начин коментират съществуването на паралелни светове, се превърнаха в популярна тенденция в литературата, но това, което отличава този, е вълшебството на празниците и идеята, че именно на Коледа стават чудеса.
Тъй като съм читател-романтик, естествено най-много ме вълнуваше как ще се развие любовната нишка в романа. Том Елън ни прави съпричастни към всички трепети и вълнения, през които Бен е минал във връзката си с Дафне – от първите погледи, първата целувка, еуфорията от влюбването, метаморфозите, през които преминава една двойка. Хареса ми, че авторът е успяла да предаде целия калейдоскоп от емоции, през които преминава героят му – съмненията, разкаянието, страха от непоправимото, но също надеждата и устрема да поправи грешките. Не бих казала, че се влюбва отново в Дафне – според мен чувствата винаги ги е имало, но всеки огън се нуждае от грижа и внимание, за да гори, а не просто да тлее.
Накратко, “Полунощ ме води към теб” от Том Елън е една от най-хубавите коледни истории, които четох тази година. Подходяща е както за почитатели на любовни романи, така и за всички, които вярват, че на Коледа няма невъзможни неща.
