5 от книгите, с които ще запомня 2020 г., анализират сериозни проблеми, които касят съвременното общество. Вярвам, че ни трябват повече такива романи – чрез историята на героите осъзнаваме и си обясняваме много неща от случващото се по света, но най-вече смятам, че така разширяваме кръгозора си. А във време, в което сме подложени на социална дистанция, мисля, че е опасно да се затворим в собствения ни микросвят.
“Dear Edward” – Ан Неаполитано
“Dear Edward” от Ан Неаполитано е една от най-любимите ми книги за тази година. Проникновена, емоционална, силна история за едно дете, което е принудено да порасне; за 191 човешки съдби, които един миг е вплел завинаги; за едно приятелство, което дава опора, смисъл и сили; за едно семейство, което се учи да живее с болката. Въпреки че сюжетът е доста тежък, не бих определила книгата за меланхолична или трудна за четене. Дори напротив – за мен това беше една наистина дълбока и смислена история, с деликатен и красив изказ и богата палитра от емоции. Дано един ден я видим на български.
“Хубав квартал” – Терез Ан Фаулър
“Хубав квартал” от Терез Ан Фаулър е роман, който с болезнена откровеност отразява реална картина на съвременното общество – разделенията на признаци от цвят на кожата до социален статус и месечен доход, езика на омразата, който завърта дяволска спирала и предизвиква хаос и непоправими щети, объркани ценности и мътни сделки, които купуват съвест и спокойствие. Но само до един момент. Прекрасно написан, с дълбока символика и сложни образи, “Хубав квартал” е от книгите, с които ще запомня изминалата 2020 г.
“Изхвърлени в Америка” – Джанин Къминс
Много шум предизвика “Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс и имаше защо! Определено е книга, която заслужава да ѝ се обърне по-специално внимание – заради плътните образи, стила на авторката, необикновената история, която разказва. Начинът, по който Джанин Къминс разгръща темата за бежанците и скитничеството в търсене на нова надежда, успя да ме докосне. Роман за избора между правилно и грешно, за моралната дилема между чувството за справедливост и отговорността пред семейството. Но преди всичко „Изхвърлени в Америка“ е разказ за една майка, която е готова на всичко, за да спаси детето си.
“Среднощната библиотека” – Мат Хейг
Прочетох “Среднощната библиотека” от Мат Хейг сравнително наскоро, но е толкова лесно да се влюбиш в историята, която Мат Хейг разказва. Харесва ми начинът, по който той коментира темата за менталното здраве, как говори за въпрос, който всеки си е задавал на някакъв етап, а именно “Можех ли да направя нещо различно?”. Авторът вплита сериозни теми в необикновена история, изградена на базата една метафора – животът на всеки човек е библиотека пълна с книги. Най-важната е тази, която пишем в момента, защото от нея зависи всичко. Ревюто очаквайте следващата седмица.
“Тревожни хора” – Фредрик Бакман
Имахме щастието да четем “Тревожни хора” от Фредрик Бакман още в началото на годината, докато читателите на запад трябваше да изчакат есента, за да я държат в ръцете си. Бакман е автор, който никога не ме разочарова, и да, това е по-различен роман в сравнение с другите му книги, но характерният почерк и талантът да вниква отвъд това, което хората виждат, личат и тук. На места историята може да звучи смешно и лековато, дори абсурдно, но всъщност авторът се гмурка в дълбокото, като подхваща темата за психичното здраве, за баланса в обществото, за кодираната в човешката природа нужда да споделяш и да търсиш някой като теб.
В момента чета “Пчеларят от Алепо” от Кристи Лефтери и съм до средата, но бих казала, че тя също има огромен потенциал да се вмъкне в класацията.
