Из страниците на книгите от колекция “Музи” може да сте сигурни, че ще срещнете наистина забележителни жени. Жени, които са били не просто странични наблюдатели, а и преки участници в ключови събития, белязали културния живот през годините. Жени, които са изиграли водещи роли за метаморфозите на изкуството, като са вдъхновявали редица творци и са запечатали своя образ в съзнанието им и в творбите им. Една от тях е Аделе Блох.
“Дамата в злато”:
- Автор: Валери Трирвайлер
- Жанр: Исторически роман
- Страници: 256 стр.
- Година на издаване: 2020 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Емас
През 1903 г. собственикът на захарна фабрика Фердинанд Блох-Бауер възлага на известния австрийски художник Густав Климт да нарисува портрет на съпругата му Аделе Блох. След неуспешните опити за дете, Аделе се чувствала самотна, нещастна и виновна, че не е дарила съпруга си с наследник. Посещенията във връзка с рисуването на нейния портрет трябвало да разсеят мъката й и да върнат обратно в нея онази искра, в която Фердинанд се влюбил. И до известна степен това се случило – Аделе отново се чувствала желана и щастлива и това се дължало на любовта и вниманието, които получавала. Забраненият романс с Густав Климт разплалил пламък в сърцето на Аделе и макар връзката им да не продължила, успяла да я промени завинаги, превръщайки я в силна, борбена, свободна жена.
“Дамата в злато” от Валери Трирвайлер е чудесна комбинация от история и романтика, от изкуство и любов. Емоционална, чувствена и пламенна, тя ни среща с един от най-бележитите австрийски художници – Густав Климт, и неговата муза – Аделе Блох. Разказва ни за техния забранен романс, за пламъка на изкушението, който разпалва пожар от желание и страст и оказва пряко влияние върху творбите и техниката на твореца.
Сюжетът в книгата се развива доста динамично, като фокусира вниманието на читателя върху ключови моменти от живота на главните герои – срещи и случки, които са ги белязали завинаги и са ги превърнали в личностите, за които си спомняме днес. Всъщност това бе едно от нещата, които най-много харесах в романа – фактът, че авторката разказва не толкова за една извънбрачна връзка между жена от богата фамилия с известен художник, а за личната история на Аделе Блох. За истинската дама в злато – отвъд картината, която и днес въздейства на хората. Интересно беше да се проследи разликата между това, което виждат ценителите на изкуството в наши дни, и това, което е виждал твореца, когато е създавал една от най-забележителните си творби. Да вникнеш в символиката на детайлите и да уловиш експресията от цветовете. Коментираше се темата за увековечаването на образа, за женската сила и красота като вдъхновение и тема в изкуството.
Макар Густав Климт да не беше главният герой тук, читателят научава много подробности за живота му и как те са рефлектирали върху утвърждаването му като име сред художниците – за отношението му към любовта и жените, за разбиранията му за сексуалността и желанията на човешкото тяло, за страстта и онзи плам, които се прокрадват в погледите и жестовете на неговите музи, изобразени на картините му.
Историята са самата Аделе Блох определено буди емпатия. Макар да се е радвала на вниманието и любовта на съпруга си, да е имала спокойствието и сигурността на парите, благодарение на богатата си фамилия и бизнеса на мъжа си, да е изживяла онези пламенни мигове с Климт, истината е, че нищо не е било в състояние да запълни празнотата в сърцето на Аделе. Мечтата й да бъде майка се превърнала в един неосъществен копнеж, а животът й е бил белязан завинаги от неуспешните опити и тежките загуби. Обградена от хора, тя често се чувствала самотна и неразбрана дори от най-близките си. Харесваше ми, че Аделе често коментираше въпроси, свързани със свободата и правата на жените; че във време, когато ролята на жената е била ограничена до това да бъде послушна и вярна съпруга, Аделе е намирала начин да изразява бунта си срещу статуквото и остарелите разбирания.
Според една от историите, свързана със създаването на портрета на Аделе Блох от Густав Климт, съпругът ѝ поискал да увековечи нейния образ не толкова от любов, а от ревност, породена от вниманието, което тя получавала от художника, и от слуховете за тяхната афера. Никой не е предполагал, че десетителия по-късно непознати ще се взират в очите ѝ с обожание и възхищение, питайки се коя е била истинската Аделе Блох.
