Какво прочетох през октомври 2020 г.?

Ако трябваше да обобщя октомври в една дума, то тя би била “хаос”. Срещнах изключителни трудности с организацията около писането на ревюта, тъй като понякога физически нямах силите да пиша, но се надявам през новия месец нещата да влязат обратно в ритъм. От друга страна, октомври беше доста богат на находки книжен месец със заглавия, които си заслужиха високите оценки в блога. Ето какво прочетох през октомври.

“Това не е краят” – Рошел Уайнстийн

Бях хвърлила око на “Това не е краят” от Рошел Уайнстийн и тя беше едно от заглавията, с които стартирах месеца. Макар романът да беше сполучлив, реших, че няма да пиша ревю за него. Просто историята емоционално те изцежда и честно казано, нямах какво да споделя за нея. Толкова болка на едно място покрай един рухнал живот и една невъзможна любов не може да се обобщи в няколко реда. А и не съм от най-големите “фенове” на любовните триъгълници, особено когато авторът прави така, че да няма правилна и грешна страна. “Това не е краят” със сигурност не е от най-оптимистичните книги, които съм чела тази година.

“Герои” – Стивън Фрай

Голямо вълнение беше около излизането на “Герои” от Стивън Фрай. След като авторът толкова ме впечатли с “Митове”, нямах търпение да продължа приключението назад към Древна Елада, където Стивън Фрай ме среща с някои от най-големите и прочути герои на древногръцките митове и легенди. Сила, смелост, доблест, кураж са само част от думите, които и до днес стоят срещу имена като Язон, Харакъл, Тезей. Но Стивън Фрай напомня също, че това не са богове и подобно на простосмъртните, те също допускат грешки, учат се от тях, носят отговорност за постъпките си. Много увлекателна, майсторски написана и с приятно чувство, “Герои” определено ще е сред фаворитите ми за 2020 г.

“Немезида” – Ю Несбьо

Първата ми среща с Ю Несбьо и Хари Хуле мина повече от добре. Най-после разбрах защо хората са толкова впечатлени и пристрастени към норвежкия автор и със сигурност планирам в следващите месеци да изчета всички случаи на неговия детектив.  Хареса ми как Несбьо преплита в сюжета две престъпления, които читателят трябва да разреши. Любопитен ми беше образът на Хари Хуле, който беше малко по-мрачен за типичния персонаж в подобни детективски поредици. Преследван от своите демони, той борави със собствени методи за разплитане на случая, директен е, наблюдателен и прозорлив. Интересно ми е да проследя как ще се развие героят му по-нататък (не ми издавайте).

“Тайната на Диор” – Наташа Лестър

“Тайната на Диор” се оказа изненадата за  октомври. Бях подготвена за роман, посветен на мода, лукс и вероятно малко романтика, а всъщност попаднах на една завладяваща и вдъхновяваща история за жените пилоти по времето на Втората световна война, които са били част от Кралските военновъздушни сили. Редом с техния разказ, четях и за объркания живот на героиня, която живее в наши дни, и изучава модата като изкуство, като носител на характерните културни белези и особености на дадено време. Горещо препоръчвам романа, а обемът не трябва да ви плаши, защото повестовованието е толкова интересно, че номерът на страницата не ви прави впечатление.

“Сън” – Камелия Кучер

Втора поредна година отбелязвам книжната есен с роман от Камелия Кучер. “Сън” е разкошна книга, една от най-силните и смислени истории, които съвременната българска литература е приютила. Дълбока, емоционална, откровена, лирична, четенето й се превръща в сладък сън, от който читателят не иска да се събужда. Хареса ми как авторката преплита човешките съдби, колко деликатно отправя въпросите си, които уж се отнасят за героите, а всъщност са насочени и към самите нас. Красива история е “Сън”, с нотки на меланхолия, но много нежна, изразителна, проникновена.

“Променлива реалност” – Блейк Крауч

Новият роман на Блейк Крауч се оказа още по-добър и пристрастяващ от “Тъмна материя”, която също много харесах. “Променлива реалност” отново е комбинация от трилър и научна фантастика и тества границите на времето и пространството, но този път авторът коментира измеренията на човешката памет, възможността да поправяме грешките, вместо да носим техните последствия, стремежа да живеем живота така, както на нас ни харесва, а не както съдбата ни го е отредила. Много любопитен беше и подходът към моралния аспект на технологичния напредък и откривателството – попаднало в неподходящите ръце, всяко постижение може да се окаже проклятие, което да нанесе сериозни щети.

“Ваканцията” – Т.М. Логан

Признавам, че имах малко по-големи очаквания към “Ваканцията” от Т.М. Логан, но като цяло ми допадна. Историята клони повече към съспенс, отколкото към класически трилър и разказва за една кошмарна почивка на четири приятелки, които не са се виждали от години, а сега са решили да се съберат със семействата си. Проблемът е, че с годините хората се променят, с дистанцията и времето доверието също отслабва и дори няколко капки съмнение могат да размътят водата на истинското приятелство. Изневяра, тайни, лъжи – истината може да изглади всяко недоразумение. Единственото, което не може да поправи, е убийство.

“Осем перфектни убийства” – Питър Суонсън

В последните дни на октомври успях да споделя с вас ревюто и за криминалния роман на Питър Суонсън “Осем перфектни убийства”. Историята е много интересна, защото разказва за престъпления, които са базирани на най-забележителните и идеално замислени убийства от света на литературата, но извадени от страниците на книгите и пренесени в реалността. Напрегнат, динамичен, леко мрачен, романът на Питър Суонсън запазва своята загадъчност до самия финал. И това е само една от силните му черти.

“The Return” – Никълъс Спаркс

Всъщност октомври започва с новия роман на Никълъс Спаркс, който трябва да излезе и на български до края на годината. “The Return” очаквано беше приятна и увлекателна история – донякъде загадъчна, но също романтична и емоционална. Със сигурност ще напиша подробно ревю за нея на по-късен етап и мисля, че книгата ще се хареса на почитателите на любовни романи, но засега ще кажа само, че бях доста впечатлена от символиката на пчелите и фактите за пчелните кошери, които Никълъс Спаркс така умело и на място вплита в сюжета.

През октомври прочетох и “Нощният цирк” от Ерин Моргънстърн, но за него ще ви разказвам през новия месец.

Related posts

Избрани книги за юли 2024 г.

Избрани книги за юни 2024 г.

Избрани книги за май 2024 г.