Ако трябваше да обобщя октомври в една дума, то тя би била “хаос”. Срещнах изключителни трудности с организацията около писането на ревюта, тъй като понякога физически нямах силите да пиша, но се надявам през новия месец нещата да влязат обратно в ритъм. От друга страна, октомври беше доста богат на находки книжен месец със заглавия, които си заслужиха високите оценки в блога. Ето какво прочетох през октомври.
“Това не е краят” – Рошел Уайнстийн
Бях хвърлила око на “Това не е краят” от Рошел Уайнстийн и тя беше едно от заглавията, с които стартирах месеца. Макар романът да беше сполучлив, реших, че няма да пиша ревю за него. Просто историята емоционално те изцежда и честно казано, нямах какво да споделя за нея. Толкова болка на едно място покрай един рухнал живот и една невъзможна любов не може да се обобщи в няколко реда. А и не съм от най-големите “фенове” на любовните триъгълници, особено когато авторът прави така, че да няма правилна и грешна страна. “Това не е краят” със сигурност не е от най-оптимистичните книги, които съм чела тази година.
“Герои” – Стивън Фрай
Голямо вълнение беше около излизането на “Герои” от Стивън Фрай. След като авторът толкова ме впечатли с “Митове”, нямах търпение да продължа приключението назад към Древна Елада, където Стивън Фрай ме среща с някои от най-големите и прочути герои на древногръцките митове и легенди. Сила, смелост, доблест, кураж са само част от думите, които и до днес стоят срещу имена като Язон, Харакъл, Тезей. Но Стивън Фрай напомня също, че това не са богове и подобно на простосмъртните, те също допускат грешки, учат се от тях, носят отговорност за постъпките си. Много увлекателна, майсторски написана и с приятно чувство, “Герои” определено ще е сред фаворитите ми за 2020 г.
“Немезида” – Ю Несбьо
Първата ми среща с Ю Несбьо и Хари Хуле мина повече от добре. Най-после разбрах защо хората са толкова впечатлени и пристрастени към норвежкия автор и със сигурност планирам в следващите месеци да изчета всички случаи на неговия детектив. Хареса ми как Несбьо преплита в сюжета две престъпления, които читателят трябва да разреши. Любопитен ми беше образът на Хари Хуле, който беше малко по-мрачен за типичния персонаж в подобни детективски поредици. Преследван от своите демони, той борави със собствени методи за разплитане на случая, директен е, наблюдателен и прозорлив. Интересно ми е да проследя как ще се развие героят му по-нататък (не ми издавайте).
“Тайната на Диор” – Наташа Лестър
“Тайната на Диор” се оказа изненадата за октомври. Бях подготвена за роман, посветен на мода, лукс и вероятно малко романтика, а всъщност попаднах на една завладяваща и вдъхновяваща история за жените пилоти по времето на Втората световна война, които са били част от Кралските военновъздушни сили. Редом с техния разказ, четях и за объркания живот на героиня, която живее в наши дни, и изучава модата като изкуство, като носител на характерните културни белези и особености на дадено време. Горещо препоръчвам романа, а обемът не трябва да ви плаши, защото повестовованието е толкова интересно, че номерът на страницата не ви прави впечатление.
“Сън” – Камелия Кучер
Втора поредна година отбелязвам книжната есен с роман от Камелия Кучер. “Сън” е разкошна книга, една от най-силните и смислени истории, които съвременната българска литература е приютила. Дълбока, емоционална, откровена, лирична, четенето й се превръща в сладък сън, от който читателят не иска да се събужда. Хареса ми как авторката преплита човешките съдби, колко деликатно отправя въпросите си, които уж се отнасят за героите, а всъщност са насочени и към самите нас. Красива история е “Сън”, с нотки на меланхолия, но много нежна, изразителна, проникновена.
“Променлива реалност” – Блейк Крауч
Новият роман на Блейк Крауч се оказа още по-добър и пристрастяващ от “Тъмна материя”, която също много харесах. “Променлива реалност” отново е комбинация от трилър и научна фантастика и тества границите на времето и пространството, но този път авторът коментира измеренията на човешката памет, възможността да поправяме грешките, вместо да носим техните последствия, стремежа да живеем живота така, както на нас ни харесва, а не както съдбата ни го е отредила. Много любопитен беше и подходът към моралния аспект на технологичния напредък и откривателството – попаднало в неподходящите ръце, всяко постижение може да се окаже проклятие, което да нанесе сериозни щети.
“Ваканцията” – Т.М. Логан
Признавам, че имах малко по-големи очаквания към “Ваканцията” от Т.М. Логан, но като цяло ми допадна. Историята клони повече към съспенс, отколкото към класически трилър и разказва за една кошмарна почивка на четири приятелки, които не са се виждали от години, а сега са решили да се съберат със семействата си. Проблемът е, че с годините хората се променят, с дистанцията и времето доверието също отслабва и дори няколко капки съмнение могат да размътят водата на истинското приятелство. Изневяра, тайни, лъжи – истината може да изглади всяко недоразумение. Единственото, което не може да поправи, е убийство.
“Осем перфектни убийства” – Питър Суонсън
В последните дни на октомври успях да споделя с вас ревюто и за криминалния роман на Питър Суонсън “Осем перфектни убийства”. Историята е много интересна, защото разказва за престъпления, които са базирани на най-забележителните и идеално замислени убийства от света на литературата, но извадени от страниците на книгите и пренесени в реалността. Напрегнат, динамичен, леко мрачен, романът на Питър Суонсън запазва своята загадъчност до самия финал. И това е само една от силните му черти.
“The Return” – Никълъс Спаркс
Всъщност октомври започва с новия роман на Никълъс Спаркс, който трябва да излезе и на български до края на годината. “The Return” очаквано беше приятна и увлекателна история – донякъде загадъчна, но също романтична и емоционална. Със сигурност ще напиша подробно ревю за нея на по-късен етап и мисля, че книгата ще се хареса на почитателите на любовни романи, но засега ще кажа само, че бях доста впечатлена от символиката на пчелите и фактите за пчелните кошери, които Никълъс Спаркс така умело и на място вплита в сюжета.
През октомври прочетох и “Нощният цирк” от Ерин Моргънстърн, но за него ще ви разказвам през новия месец.
